— А ти защо не си с него, Лабиен? — поинтересува се Гай Марцел Големия.
Лабиен се изчерви. Замълча, след това спокойно отвърна:
— Мисля за доброто на Рим, Марцеле. Цезар действа като предател. А аз не искам да съм такъв.
Накъде щеше да потече разговорът, така и не се разбра, защото в този момент се появиха двамата пратеници Луций Цезар Младши и Луций Росций.
— Откога пътувате насам? — попита Помпей.
— От четири дни — отвърна младият Луций Цезар.
— Ако служехте при Цезар, за четири дни щяхте да сте минали шестстотин и четирийсет километра — намеси се отново Лабиен. — А вие какво? По-малко от двеста.
— Кой си ти, че да ме критикуваш, бе? — озъби се Луций Цезар.
— Аз съм Тит Лабиен, хлапако. — Старият воин огледа презрително младежа. — На теб ти личи кой си, но също така личи, че не си от класата на баща си.
— Добре, добре! — прекъсна ги нервно Помпей. — Какво беше положението, когато тръгвахте насам?
— Цезар беше в Ауксинум. Градът го посрещна с ликуване. Атий Вар и петте му кохорти избягаха, преди да пристигнем, но Цезар изпрати първата си центурия след тях. Имало кратко сражение. Атий Вар бил разбит. Повечето от хората му се предали и поискали да се присъединят към Цезар. Някои избягали.
Настъпи кратко мълчание, което бе прекъснато от Катон:
— Първата центурия, казваш. Осемдесет човека. И разбили две хиляди?
— Проблемът беше — обясни Луций Росций, — че хората на Вар не искаха да се сражават. Самата мисъл за Цезар ги караше да треперят. Щом се присъединиха към него обаче, възвърнаха самочувствието си и започнаха да се държат като истински войници. Забележително.
— Не — поправи го с тъжна усмивка Лабиен. — Нормално.
Помпей преглътна тежко.
— Цезар каза ли някакви условия?
— Да — отвърна младият Луций Цезар; пое си дълбоко въздух и започна да рецитира заучената си реч: — Упълномощен съм да ти съобщя, Гней Помпей, следните условия. Първо, двамата с Цезар да разпуснете войските си. Второ, ти да се оттеглиш в Испания. Трето, цяла Италия да се демобилизира напълно. Четвърто, на управлението на страха да се сложи край. Пето, да се проведат свободни избори и да се възстанови конституционното правителство. Шесто, двамата с Цезар да се срещнете лично, за да обсъдите различията си и да постигнете договореност, която да се закълнете да спазвате. И осмо, Цезар е готов да се кандидатира за консул в границите на Рим, не задочно.
— Какви глупости! — възкликна Катон. — Това не е сериозно. По-голям абсурд не съм чувал!
— Точно така се изрази и Цицерон, когато научи — сподели младият Луций Цезар. — Абсурдно.
— И къде срещна Марк Цицерон? — поинтересува се Лабиен.
— Във вилата му край Минтурни.
— Минтурни… странен път сте избрали от Пиценум насам!
— Трябваше да се отбием през Рим. С Росций останахме при Цезар по-дълго от очакваното. Целият вонях!
— Ах, как не се сетих? Вонял, значи. А Цезар вонеше ли? Ами някой от хората му?
— Не, Цезар не. Ала той се къпе в ледена вода!
— Така се поддържа хигиената по време на война.
Помпей се опита да овладее положението:
— Добре, това са условията му. Той ги доведе до знанието ни официално, независимо колко са абсурдни. Съгласен съм с Катон, това не е сериозно предложение, той само се опитва да печели време. — Помпей изкрещя: — Вибулий! Сестий!
Двама от префектите му влязоха в стаята. Луций Вибулий Руф беше от инженерните части, Сестий — от конницата.
— Вибулий, веднага тръгвай за Пиценум и намери Лентул Спинтер и Атий Вар. Накарай ги да се оправят с Цезар колкото се може по-скоро. Той има само две кохорти, могат лесно да го разбият… ако успеят да убедят войниците си в това! Предай им нареждането ми да го направят.
Вибулий Руф отдаде чест и излезе.
— Сестий, заповядвам ти да отидеш като вестоносец в лагера на Гай Цезар. Кажи му, че условията му са неприемливи, докато не се изтегли от окупираните от него градове отвъд Рубикон, в Италийска Галия. Ако го направи, ще го сметна за израз на добрата му воля и ще си помисля. Наблегни на това, че никакво споразумение не може да има, докато е от италийската страна на Рубикон, защото това означава, че сенатът не може да се върне в Рим.