Моля те, помисли за връщането си у дома. Не заради мен. Никой не може да те обвини за мой поддръжник. Направи го заради Рим.“
Цицерон обаче нямаше да го направи дори заради Рим; ако го стори, щеше да излезе, че го прави, защото Цезар му е наредил. А това, зарече се той, никога нямаше да стане!
Към края на януари и в началото на февруари обаче Цицерон започна да губи надежда. Нищо, което научаваше, че му вдъхваше увереност. Един ден му съобщаваха, че Помпей тръгнал с войската си към Пиценум, за да довърши Цезар; на другия — че стоял в Ларинум и смятал да потегли към Брундизиум, за да се прехвърли с кораби през Адриатика в Епир или Западна Македония. Писмото на Цезар бе посяло семето на съмнението в душата му и Цицерон започваше да се пита дали Помпей наистина мисли за Рим. Защо не го защитаваше? Защо?
Под властта на Цезар попадна цяла Северна Италия, от Аврелиевия път на брега на Тосканско море до Адриатическото крайбрежие. Контролираше всички главни пътища и нямаше войска, която да му се противопостави. Хир се беше изтеглил от Камеринум, Лентул Спинтер бе изоставил Аскулум Пицентум, целият Пиценум беше в ръцете на Цезар. А през това време Помпей беше в Ларинум. Префектът на инженерните му части Вибулий Руф се беше срещнал с Лентул Спинтер след бягството му от Аскулум Пицентум и се бе нахвърлил яростно срещу надменния бивш консул. В резултат на това той пое командването от Спинтер и го изпрати в Корфиниум, където се беше установил Ахенобарб.
От всички легати на сената, натоварени със защитата на Рим, само Ахенобарб се справяше добре. В Алба Фуценция, близо до Фуценското езеро, бе събрал два легиона марси, войнствено и буйно племе. След това ги заведе в Корфиниум на брега на Атернус, решен да задържи града и съседния му, Сулмон, на всяка цена. Благодарение на Вибулий той получи десетте кохорти на Лентул Спинтер плюс още пет, отнети от Хир след оттеглянето му от Камеринум. По този начин, поне така си мислеше Цицерон, Ахенобарб се очертаваше единственият сериозен противник на Цезар. Защото Помпей очевидно нямаше намерение да се изправи срещу него.
Слуховете за намеренията на Цезар, щом тури ръка върху Италия, бяха многобройни и ужасяващи: щял да прекрати всички плащания; щял да обяви цялото конническо съсловие извън закона; щял да предаде сената и събранията на произвола на пролетариите, безимотните, които не даваха на държавата нищо друго, освен деца. Само Атик упорито опровергаваше тези небивалици.
„Не бъркай Цезар със Сатурнин или Катилина — писа той на Цицерон в едно писмо. — Той е много способен и разумен човек. Няма начин да стори нещо толкова глупаво, като да прекрати плащанията, сигурен съм, че той всячески ще се стреми да запази и да осигури развитието на римското стопанство. Наистина, Цицероне, Цезар не е привърженик на такива радикални мерки!“
О, как му се искаше на Цицерон да вярва на тези думи! Проблемът бе, че не можеше, главно защото слушаше всички и приемаше всичко за истина, освен казаното от Атик, който не спираше да тръби в полза на Цезар. Защото Цицерон не можеше да харесва Цезар, не можеше да му се довери. Не и след ужасната година на консулството си, когато Катилина замисли онзи заговор против държавата и Цезар обвини него, че екзекутирал римски граждани без съд. Непростимо. Точно заради Цезар бе започнало делото срещу Клодий, на което Цицерон бе осъден на осемнайсет месеца изгнание.
— Ти си пълен глупак! — изръмжа веднъж Квинт Цицерон.
— Моля?
— Много добре ме чу, братко! Ти си глупак! Защо не можеш да разбереш, че Цезар е порядъчен човек, консервативен политик и най-великият пълководец в историята на Рим? Той ще ги победи, Марк! Нямат никакъв шанс, независимо колко говорят за скъпоценната ви република!
— Ще повторя отново както съм ти казвал неведнъж — заяви с достойнство Цицерон. — Несравнимо повече предпочитам поражението с Помпей пред победа с Цезар!
— Е, не очаквай същото от мен. Аз съм служил при Цезар. Харесвам го. И в името на боговете, възхищавам му се! Затова не ме карай да се бия срещу него, защото няма да го направя.
— Аз съм главата на рода Тулий Цицерони! Ще правиш каквото ти кажа!
— Мога едно само да ти обещая в името на рода, Марк — няма да се бия за Цезар, но и няма да вдигна меч срещу него.
В това си решение малкият брат Квинт остана непоклатим.
Това доведе до още по-тежки кавги, когато жената и дъщерята на Цицерон, Теренция и Тулия, се присъединиха към тях при Форми. С тях беше и съпругата на Квинт, Помпония, сестра на Атик и по-опърничава дори от Теренция. Теренция застана зад мъжа си (както невинаги ставаше), но Тулия и Помпония поддържаха Квинт. На всичкото отгоре синът на Квинт Цицерон искаше да се запише във войската на Цезар, а този на големия брат — при Помпей.
— Татко — молеше с тъжни очи Тулия, — вслушай се в здравия разум! Моят Долабела казва, че Цезар е истински римски аристократ.
— Така е — подкрепи я горещо Квинт.
— Съгласен съм с татко — намеси се не по-малко разпалено младият Квинт Цицерон.
— Брат ми Атик смята, че е прекрасен човек — добави с надменно вдигната брадичка Помпония.
— Вие всичките сте малоумници! — беснееше Теренция.
— Да не говорим, че сте готови да лижете задника на онзи, който смятате, че ще излезе победител! — изсъска младият Марк Цицерон, гледайки с омраза братовчед си.
— Млъквайте, млъквайте, млъквайте! — закрещя главата на рода Тулии Цицерони. — Затваряйте си плювалниците всичките! Махайте се! Оставете ме на мира! Не ми ли стига, че не мога да убедя и един човек да се запише във войската ни? Не ми ли стигат тези дванайсет ликтори, дето се влачат след мен? Не стига ли, че консулите разквартируваха петте хиляди Цезарови гладиатори във верни на републиката семейства и те заплашват да изядат и ушите на хазаите си? Не стига ли, че Катон още се чуди дали да остане в Капуа, или да управлява Сицилия? Не ми ли стига, че получавам по две писма на ден от Балб с молби да сдобря Цезар и Помпей? Не ми ли стига, че научавам, че Помпей вече товари кохортите си в Брундизиум, за да ги прекара през Адриатика? Млъквайте, млъквайте, млъквайте!