— В Брундизиум ли ще наемеш кораби за прехвърлянето? — попита Лабиен, докато гледаше навън, без да обръща внимание на студа.
— Да, разбира се. Макар че ще се наложи да поискам пари от консулите. Някои капитани отказват да плават, ако не им се плати веднага — това е разликата между обикновена и гражданска война, предполагам. Обикновено са съгласни да си получат парите по-късно.
— Значи, хазната е в Капуа.
— Да, предполагам — отвърна разсеяно Помпей. След секунда обаче размисли и скочи от стола си. — Юпитере!
Лабиен се извъртя рязко:
— Какво?
— Лабиен, не знам дали хазната още не е в Рим! Юпитере! О, Херкулесе! Минерво, Юноно! Марсе! Не помня да съм видял кола на хазната да тръгва към Кампания! — Помпей притисна с пръсти слепоочията си и затвори очи. — О, богове, не мога да повярвам! Ала колкото повече се замислям, толкова повече се убеждавам, че тези малоумници Марцел и Крус са се измъкнали от Рим, без да изпразнят съкровищницата! Те са консулите, тяхно задължение е да се грижат за държавните резерви!
Лабиен бе пребледнял, преглътна тежко.
— Значи, сме започнали война без нито една сестерция, така ли?
— Не е моя вината! — проплака Помпей и заскуба сивите си коси. — За всичко ли трябва да мисля? Никаква ли полза няма от тези малоумници в Капуа? Те от месеци ми мърморят, бръщолевят, поучават ме, докато загубя способността да чувам собствените си мисли… предизвикват ме, заяждат се, критикуват, карат се. О, Тит, как само се карат! Непрекъснато повтарят все едно и също! Това не трябвало, онова не можело; сенатът казал така, сенатът решил онака. Цяло чудо е, че стигнах до Ларинум!
— В такъв случай — предложи Лабиен, който си даде сметка, че не е сега моментът да укорява Помпей, — трябва веднага да изпратим вестоносец в Капуа с нареждане до консулите да се върнат незабавно в Рим и да вземат държавните резерви. Иначе Цезар ще плати на войската си с държавни пари.
— Да, да! — възкликна Помпей. — Веднага ще го сторя… да, ще изпратя Гай Касий! Един народен трибун, представил се толкова добре в Сирия, би трябвало да успее да им вкара малко здрав разум!
И така той бързо излезе, оставяйки Лабиен със свито сърце, загледан в мрачния пейзаж.
„Помпей вече не е същият. Прилича на парцалена кукла, загубила половината от пълнежа си. Е, остарява. Сигурно наближава петдесет и седем. И е прав за тези безполезни празнодумци: Катон, Марцелите, Лентул Крус, Метел Сципион. Толкова невежи във военните дела, че не могат да различат меч от оная си работа. Май не избрах правилната страна. Сега трябва да стоя по-близо до Великия от онези негодници. Ако го оставя на тях, Цезар ще ни прегази. Пиценум падна. А и Дванайсети се присъедини към Тринайсети — Цезар има вече два легиона с опитни бойци заедно с всички от нашата войска, които избраха да се присъединят към него. Те знаят. Ще говоря лично с Квинт Фабий, ще додам допълнителна тежест на посланието му към онзи кучеглавец в Корфиниум, Ахенобарб. Изтегляй се моментално и идвай при нас! Пари. Пари… Тук сигурно още могат да се намерят, дори след Вер и Цетег. Оттогава са минали вече трийсет години. Съкровищата на малкото стари храмове, къщата на Рабирий… О, ще говоря лично и с Гай Касий. Ще го накарам да започне да събира средства от храмовете и градовете в Кампания. Нуждаем се от всяка налична сестерция.“
Това бе умно решение от страна на Лабиен, така щеше да осигури възможност на Помпей да отплава. Докато Лентул Крус изпрати отговора си на кратката заповед на Помпей (Марцел Малкия беше болен както винаги), войската се беше преместила от Ларинум в Луктерия, доста по на юг. Доволен от себе си (и спокоен, че все още се намира на безопасно разстояние от Цезар), Метел Сципион пристигна с важен вид в Брундизиум.
Помпей разпечата писмото на Лентул Крус в присъствието на Лабиен.
— Не мога да повярвам! — изсъска той, пребледнял от яд и със сълзи в очите. — Нашият уважаван втори консул е готов да размърда изнежения си задник и да потегли към Рим само ако аз настъпя към Пиценум, за да спра Цезар! Иначе щял да остане в Капуа! На „сигурно“ място! Той обвинил Гай Касий — един от моите легати! — в неуважително поведение и за наказание го изпратил в Неапол да осигури няколко кораба, в случай че се наложи правителството да се евакуира спешно от Кампания. Накрая, Лабиен, си позволява да ме информира, че смята за грешка от моя страна, че не съм му позволил да състави един легион от Цезаровите гладиатори. И бил много обиден, че съм наредил да бъде разформирован.