Неспособен вече да се ядосва, Лабиен подигравателно се усмихна:
— О, каква титанична войска! Не ни остава друго, Велики, освен да накичим тези смешници и да ги изпратим да обикалят Апулия. Толкова пари ще съберем от представлението. Ще бъде обявена за най-смешната фокусническа трупа в историята. Особено ако облечем Лентул Крус като стара брантия с два пъпеша вместо цици.
„Е — помисли си Лабиен, — поне Гай Касий ще свърши някаква работа. Ще обере съкровищата на всеки храм между Антиум и Сурентум. Съмнявам се да приеме присърце задачата за спасяването на сенаторските задници за сметка на войската!“
Квинт Фабий се върна от Корфиниум с вестта, че четири дни преди февруарските иди Ахенобарб щял да тръгне към Луцерия, за да се присъедини към Помпей, и че бил събрал още войски, бегълци от Пиценум. Една от най-радостните новини бе, че Ахенобарб разполагал с шест милиона сестерции. Смятал да плати на хората си, но Помпей имаше по-голяма нужда от парите, така че не го беше направил.
На единайсетия ден на февруари обаче, два дни преди идите, Помпей получи писмо от Вибулий, в което се казваше, че Ахенобарб си променил решението и възнамерявал да остане в Корфиниум. Разузнавачите му докладвали, че Цезар напуснал Пиценум и сега бил в Каструм Труентум. „Трябва да бъде спрян!“ — заявил Ахенобарб. И той бил този, който щял да го направи.
Помпей изпрати спешно послание в Корфиниум с нареждане Ахенобарб да напусне града, преди Цезар да е пресякъл пътищата му за отстъпление — на него пък му бяха съобщили, че вече трети от Цезаровите добре обучени легиони настъпвал към Италия и че Антоний и Курион също се присъединили към него с кохортите си. С три от старите си легиони и големия си опит в обсадите Цезар лесно щеше да превземе Корфиниум и Сулмон. „Изчезвай от там, махай се!“ — гласеше призивът на Помпей.
Ахенобарб не му обърна внимание и остана.
Преди още да научи това, Помпей изпрати друг вестоносец в Капуа със заповеди, които искаше да бъдат изпълнени на всяка цена. Единият от консулите да замине незабавно за Сицилия, за да осигури превозването на житната реколта, което тъкмо започваше. Ахенобарб също трябваше да замине за острова начело на дванайсет кохорти. Войските, които нямаше да участват в охраната на Сицилия, веднага трябваше да отидат в Брундизиум, за да се прехвърлят през Адриатическо море в Епир и да се установят в Дирахиум. С тях щяха да тръгнат и държавните мъже. Лелий бе натоварен със задачата да намери кораби за прехвърлянето в Сицилия — Касий беше твърде зает с набирането на средства от околните градове.
Новините от Корфиниум идваха много, много бавно. Макар че разстоянието между двата града бе само около сто и шейсет километра, вестоносците пристигаха в Луцерия за два до четири дни. Това означаваше, че Помпей получаваше новините винаги прекалено късно, за да реагира. Дори ужасният и всяващ страх Лабиен не можеше да подобри положението — вестоносците не бързаха, отбиваха се да посетят някоя стара леля, заседаваха се в някоя кръчма, прекарваха няколко часа с някоя проститутка.
— Такова нещо като боен дух не съществува при нас — установи горчиво Помпей. — Никой не взима насериозно тази война! Аз съм обречен, Лабиен.
— Чакай да се прехвърлим през Адриатика — успокои го военачалникът.
Макар че Цезар пристигна в Корфиниум на следващия ден след идите, на Помпей му бяха нужни още три, за да научи. Цезар вече имал три легиона: Осми, Дванайсети и Тринайсети. Сулмон паднал, а Корфиниум бил обсаден. Със стиснати устни Помпей написа на Ахенобарб, че било прекалено късно да му изпраща помощ и да си сърба сам попарата, която е надробил.
Когато коравосърдечният отговор на Помпей достигна Ахенобарб шест дни по-късно, главнокомандващият на Корфиниум реши да избяга тайно през нощта, зарязвайки войските и легатите си на произвола на съдбата. За негово нещастие странното му държане го издаде и Лентул Спинтер го залови и го постави под стража. В резултат на това Ахенобарб, легатите му и петдесетина други сенатори се предадоха на Цезар заедно с трийсет и една кохорти. И шест милиона сестерции. Добре дошла печалба за Цезар. Той накара хората на Ахенобарб да му се закълнат във вярност… и им плати щедро след това. Щяха да са му по-полезни, реши той, ако ги изпрати да охраняват Сицилия.