Цезар изслуша това с усмивка.
— Луций Постумий, а? Богове, те сякаш избират все най-неподходящите хора! По-педантичен и дребнав човек не съм виждал.
— Прав си — съгласи се Атик. — Той отказа да тръгне веднага за Сицилия! Искал да изчака Луций Цезар и Луций Росций с отговора ти. След това пък заяви, че нямало да тръгне, докато Публий Сестий не се върне с отговора ти на писмото на Помпей.
— О, богове. Кога заминаха най-после тези охлюви?
— В средата на февруари.
— Взеха ли войски, тъй като знаем, че в Сицилия няма никакви?
— Не. Бяха се разбрали Помпей да изпрати от войските на Ахенобарб, но ти сам знаеш какво стана с тях. Всички хора на Помпей се прехвърлиха в Дирахиум.
— Не са се загрижили особено за добруването на Рим, а?
Гай Маций вдигна рамене:
— И няма нужда да се грижат, Цезаре. Знаят, че ти няма да позволиш Рим и Италия да гладуват.
— Е, поне завземането на Сицилия няма да е много трудно. — Цезар се обърна към стария Балб: — Трудно ми е да повярвам, но наистина ли никой не е взел резервите от хазната?
— Съвършено вярно, Цезаре. Пълна, та ще се пръсне.
— Надявам се с пари.
— Ще теглиш ли от хазната, Цезаре? — попита Гай Маций.
— Налага се, стари ми приятелю. Войната иска средства, огромни средства, а при гражданските войни няма постъпления от плячка.
— Сигурно обаче нямаш намерение да влачиш фургони с пари навсякъде, където ходиш, а? — осведоми се Балб Младши.
— А, че не смея да оставя парите в Рим, ли мислиш? Напротив, точно това ще направя. И защо не? Помпей трябва да ме разбие, преди да посмее да влезе в Рим. Ще взема само колкото ми трябват в момента. Около хиляда таланта, ако има толкова. Трябва да финансирам кампанията си в Сицилия и Африка, а също и на запад. Едно обаче трябва да си сигурен, Младши: нямам намерение да губя контрола над хазната, щом веднъж е попаднала в мои ръце. А под „мои ръце“ имам предвид себе си и сенаторите, които все още са в Рим, като законно негово правителство.
— Мислиш ли, че ще се справиш? — попита Атик.
— Надявам се.
Когато обаче сенатът се събра на първия ден на април в храма на Аполон, посещаемостта бе малка и кворум нямаше. Голям удар за Цезар. От бившите консули дойдоха само Луций Волкаций Тул и Сервий Сулпиций Руф, като последният беше зле настроен към Пълководеца. Освен това привържениците на опозицията сред народните трибуни не бяха заминали, нещо, което Цезар не беше очаквал. Редом с Марк Антоний и Квинт Касий седеше Луций Цецилий Метел, горещ поддръжник на добрите люде. Това бе още по-голям удар за Цезар, който беше преминал Рубикон под предлог, че защитава правата на народните трибуни. То означаваше, че сега нямаше да може да отговори със сила, ако Луций Метел използва правото си на вето върху някое негово предложение.
Независимо че сенаторите не бяха достатъчно, за да се приемат решения, Цезар говори надълго и нашироко за коварството на добрите люде и за своето напълно оправдано навлизане в Италия. Изтъкна липсата на кръвопролития. Също милосърдната си постъпка в Корфиниум.
— Това, което трябва да сторим незабавно — заключи той, — е да се изпрати делегация до Гней Помпей в Епир. Пратеникът ни ще бъде официално упълномощен да преговаря за мир. Аз не искам да водя гражданска война, било то в Италия или другаде.
Деветдесетте мъже замърмориха, изглеждаха изключително недоволни.
— Добре, Цезаре — обади се Сервий Сулпиций, — ако мислиш, че с делегации работата ще се оправи, ще изпратим.
— Бихте ли излъчили десетима доброволци?
Никой обаче не стана.
Със стиснати устни Цезар погледна градския претор Марк Емилий Лепид, най-възрастния сред останалите в Рим магистрати. По-малкият син на човек, въстанал срещу сената и намерил смъртта си заради това (някои казваха от пневмония, други — от удар), Лепид бе решен да върне рода си сред най-влиятелните фамилии в Рим. Бе красив мъж с белег от меч през лицето и отдавна си беше дал сметка, че добрите люде не му се доверяват (нито на него, нито на големия му брат, Луций Емилий Лепид Паул), затова идването на Цезар бе възможност за него.