И така, преди началото на обсъжданията той се изправи и заяви:
— Уважаеми сенатори, проконсулът Гай Цезар помоли да му бъде осигурен достъп до хазната. Затова предлагам да му бъдат отпуснати всички средства, от които има нужда. И не без изгода за самата хазна. Гай Цезар предложи да вземе заем с десетпроцентна лихва.
— Налагам вето на това предложение, Марк Лепиде — обади се Луций Метел.
— Луций Метеле, това не е добро за Рим! — възкликна Лепид.
— Глупости! — изсумтя презрително Луций Метел. — Първо, не можеш да правиш такива предложения, когато сенатът няма кворум. И което е по-важно, Гай Цезар иска средствата, за да ги използва срещу законното правителство на Рим. Налагам вето върху предложението да му се осигури заем от хазната и ще държа на него и в бъдеще! Ако Цезар не намери пари, ще се наложи да прекрати агресията си. Затова налагам вето.
Лепид обаче не отстъпваше:
— В момента сме в извънредно положение, следователно народните трибуни нямат право на вето, Луций Марцеле.
— А — усмихна се лъчезарно Луций Метел, — само че това беше при старото правителство! Цезар навлезе в Италия, за да защити правата на народните трибуни, и това е неговият сенат, неговото правителство. Правото на вето на народните трибуни би трябвало да е гарантирано.
— Благодаря, че опресни паметта ми, Луций Метеле — обади се Цезар и разпусна сената.
След това той свика народа на официално събрание във Фламиниевия цирк. Това събрание се радваше на по-добра посещаемост, главно от хора, които не хранеха никаква симпатия към добрите люде. Множеството изслуша в захлас същата реч, която Цезар бе произнесъл в сената, прие добре вестта за хуманната му постъпка и изрази готовност да помага с каквото може. Особено след като научи, че Цезар имал намерение да продължи политиката на Клодий с безплатните дажби жито и да даде на всеки жител на Рим триста сестерции.
— Ала аз не искам да бъда диктатор! — заяви той. — Искам да накарам сената да поеме управлението и ще продължа, докато не го убедя. Затова в момента не искам от вас да прокарвате никакви закони.
Това се оказа грешка, защото безизходното положение в сената се задържа: Сервий Сулпиций продължи да поставя всевъзможни пречки, никой не изявяваше желание да се включи в делегацията до Помпей, а Луций Метел налагаше вето всеки път, когато Цезар поискаше пари.
Заранта на четвъртия ден на април Цезар пресече помериума и влезе в града, придружен от дванайсетте си ликтори (с алени туники и брадви във фасциите си — нещо, което бе позволено само на диктатора). Придружаваха ги двамата му народни трибуни Антоний и Квинт Касий и градският претор Лепид. Антоний и Квинт Касий бяха в пълно бойно снаряжение и носеха мечовете си.
Той отиде направо в подземието на храма на Сатурн, където се помещаваше съкровищницата.
— Хайде — нареди на Лепид.
Той заудря с юмрук по вратата и изкрещя:
— Отворете на градския претор!
Дясното крило на вратата се открехна и отвътре надникна един трибун аерариус с уплашено лице.
— Да?
— Пусни ни.
Отнякъде изникна Луций Метел и им препречи пътя.
— Гай Цезаре, ти се отказа от империума, който твърдиш, че притежаваш. Прекосил си свещената граница на Рим.
Около тях бързо се трупаха хора.
— Гай Цезаре, ти нямаш никакво право да влизаш в тази сграда и да вземеш дори една сестерция отвътре! — закрещя Луций Метел. — Аз наложих вето върху достъпа ти до римската хазна и тук, и сега го повтарям отново! Връщай се на Марсово поле или в официалното жилище на върховния жрец. Иди където щеш, няма да те спирам. Ала няма да ти позволя да влезеш в римската съкровищница.
— Направи път, Метеле — нареди Марк Антоний.
— Няма.
— Направи път, Метеле — повтори Антоний. Метел обаче говореше с Цезар, не с Антоний:
— Твоето присъствие тук е в нарушение на всички римски закони! Ти не си диктатор! Не си и проконсул! В най-добрия случай можеш да се наречеш сенатор, в най-лошия си изменник. Ако не ме послушаш и прекрачиш този праг, всички присъстващи тук ще разберат какъв си всъщност — враг на римския народ!
Цезар остана безмълвен. Марк Антоний пристъпи напред с ръка върху дръжката на меча.
— Направи път, Метеле! — изрева той. — Аз съм законно избран народен трибун и ти заповядвам да се отместиш.