— А! Помпей вече започва да изпитва недостиг на средства.
— Така му се пада. Как може да забрави хазната?
Цезар се засмя:
— Никога няма да си го прости, Луций.
— Научих, че синът ми избрал Помпей.
— Страхувам се, че да.
— Никога не се е отличавал с особена съобразителност.
— Като заговорихме за съобразителност, срещнах един забележителен представител на рода ни във Форми — отбеляза Цезар, докато насочваше вниманието си към сирената. — А е още само на тринайсет.
— Кой?
— Синът на Ация от Гай Октавий.
— Още един Гай Юлий Цезар?
— Твърди, че не е такъв. Нямал талант на пълководец, както ме информира. Голям нахалник, но много умно момче.
— Не е ли склонен да приеме начина на живот на Филип?
— Доколкото забелязах, не. Страшно амбициозен е и голям хитрец.
— Този клон на Октавиите досега не е дал консули.
— Ще даде в лицето на праплеменника ми — заяви уверено Цезар.
Цезар пристигна на помощ на Гай Фабий към края на юни начело на шест легиона; на нарбонската градска стража бяха изказани благодарности и беше отпратена към дома.
— Луций Цезар каза ли ти, че Помпей взе на заем всички спестявания на войската си? — попита Гай Фабий.
— Да. Това означава, че те ще се стремят с всички сили към победа, нали?
— Така си мислят те. Афраний и Петрей също има какво да загубят.
— Да ги осъдим на сиромашия тогава.
Легендарният късмет на Цезар обаче сякаш му изневеряваше. Зимата дойде рано с непрекъснати порои. От тях Сикорис придойде и отнесе всички мостове. Проблемът за Цезар бе пренасянето на провизиите от другата страна. Тясна, но бърза дори и без дъждове, Сикорис продължи да поддържа високо ниво дълго време, а когато отново спадна, близостта на Афраний и Петрей не даваше възможност мостовете да бъдат възстановени. Дъждовете продължаваха, лагерът тънеше в кал, храната не достигаше.
— Добре, момци — заговори Цезар пред войската си, — ще се наложи да го постигнем по трудния начин.
Трудният начин бе да се придвижи с два легиона нагоре по течението в кал до коленете и там да прокарат мост без знанието на Помпеевите привърженици. Щом го сториха, храната отново беше осигурена, макар че лагерът не ставаше по-малко кален.
— Така е, късметът на Цезар се постига с работа — каза Пълководеца на Фабий. — Сега ще стоим и ще чакаме по-добро време.
Вестоносците, разбира се, не спираха да препускат между Рим, Масилия и лагера на Цезар. Пълководеца не обичаше да изостава от събитията с повече от две нундини. Между многото писма от Рим пристигна и едно от Марк Антоний:
„В Рим се носи слух, че тъпчеш на едно място, Цезаре. Всички мостове на Сикорис били отнесени, нямали сте храна. Когато тази вест стигна дотук, някои сенатори се събраха на тържество пред къщата на Афрания на Авентина. Двамата с Лепид решихме, че ще е забавно да ги погледаме, затова отидохме… не, не съм пресякъл помериума! Имаха певци, танцьорки, акробати, двама много грозни изроди и купища скариди и стриди от Бай. Малко прибързано, решихме двамата с Лепид. Сигурен съм, че вече си разрешил проблема с провизиите и си се разправил с хората на Помпей.
Друга последица от тази новина беше, че сега ще имаш сериозни проблеми със сената — след края на празнуването всички сенатори, които още се колебаеха на коя страна да застанат (около четирийсет), заминаха за Източна Македония при Помпей. Предполагам, че когато пристигнат, тези толкова нетърпеливи да застанат на вярната страна люде няма да изпитват никакви лишения. Помпей се е настанил в двореца на управителя в Тесалоника и разполага с всички удобства.
Нито аз, нито Лепид направихме опит да спрем това преселение, надявам се да сме постъпили правилно. Сметнахме, че без тези нищожества ще ни е по-лесно в Италия, нека Помпей да им се радва. Между другото, позволих и на Цицерон да замине. Той не престана да вдига врява и изобщо не се интересуваше от стила ми на управление. Взех онази страхотна колесница, теглена от четири лъва, и излизах с нея винаги когато той беше наоколо. Честно казано, Цезаре, това возило е ужасно. Лъвовете са мъжки с черни гриви, огромни и много величествени животни. Само че отказват да работят. Мързеливци! На всеки две крачки лягат и заспиват. Взех и две малко по-послушни лъвици, ала въпреки това лъвовете явно не са най-подходящите впрегатни животни. Което ме кара да се съмнявам за Дионис и колесницата му, теглена от леопарди.