— Не можете да победите Цезар — повтаряха постоянно. — Предайте се сега, докато сте още живи. Цезар не иска да се бие срещу римски поданици, но повечето от нас умираме за истинска битка и го караме да ни я осигури! По-добре се предайте, докато не е късно.
При Цезар отиде малка делегация от старши центуриони и военни трибуни, между тях синът на Афраний, който помоли Пълководеца да прости на баща му. Всъщност дисциплината бе толкова лоша, че докато се водеха преговорите, някои от войниците на Цезар се разхождаха необезпокоявани из Афраниевия лагер. Когато научиха какво става, двамата военачалници на Помпей останаха сащисани — старшите им командири заедно със сина на Афраний да преговарят с врага! Афраний искаше да изпрати Цезаровите войници обратно в лагера им. Петрей енергично се противопостави и накара испанската си стража да ги избие. Цезар пък изпрати представителите на Помпеевата войска обратно с учтиви слова и предложения за служба в легионите му. Контрастът между неговото поведение и това на Петрей не остана незабелязан — докато Помпеевите легати обсъждаха дали да тръгнат към Илерда, или към Иберус, дисциплината в лагера им продължаваше да се влошава.
Отстъплението към Илерда беше прибързано и хаотично, конницата на Цезар постоянно нападаше ариергарда им. През нощта Помпеевите военачалници се установиха на лагер. Цезар издигна укрепления наоколо и прекъсна водоизточниците им.
Афраний и Петрей предложиха да преговарят.
— Става, стига преговорите да се водят пред двете войски — съгласи се Цезар.
Условията му бяха разумни и приемливи. Помпеевите войници, включително Афраний и Петрей, бяха помилвани. Всеки, пожелал да се запише във войската на Цезар, беше приет. Той обаче не насилваше никого, това би внесло първите наченки на бунт. На войниците на Помпей, които живееха в Испания, бе разрешено да се приберат по домовете си, стига да предадат оръжието си; онези от Италия бяха отведени до река Варус, границата между Галската провинция и Лигурия, и бяха освободени.
Войната в Испания приключи, и отново практически без кръвопролития. Квинт Касий начело на два легиона тръгна към южната част на провинцията, където Марк Теренций Варон, вместо да се готви за война, предпочете да се затвори в Гадес. Преди да го стори обаче, всичките му войници преминаха към Цезар без бой. Варон се срещна с Квинт Касий в Кордуба и се предаде.
Единствената грешка на Цезар бе назначаването на Квинт Касий за управител на Отвъдна Испания. Чувствителният му за благородни метали нос веднага надуши златото и среброто. Квинт Касий махна за довиждане на Цезар и веднага се зае без никакви скрупули с управлението.
Към средата на септември Цезар се върна при Масилия. Точно навреме, за да приеме капитулацията на града. Разочарованите градски управници трябваше да признаят, че Ахенобарб отплавал, изоставяйки ги без никакви сили за отпор срещу блокадата на Децим Брут. И без храна. Цезар позволи на Масилия да запази независимостта си, но без войската и военните си кораби — и почти лишена от земи навътре в сушата. За всеки случай той остави два легиона от бившите Помпееви войски за охрана. Приятна служба в приятно обкръжение — Помпеевите войници щяха да му останат верни. Четиринайсети легион бе върнат в Галия под командването на Децим Брут, който щеше да управлява новата провинция в отсъствието на Цезар. Требоний, Фабий, Сулпиций и останалите щяха да го придружат в Италия и Рим, където повечето да останат като претори.
Рим се успокои доста лесно. Когато в края на юни Курион изпрати вест, че е установил контрол над Сицилия, всички си отдъхнаха. Орка държеше Сардиния и при добра реколта запасите от жито щяха да са достатъчни. Ако Курион успееше да установи контрол и върху Африка, от глад нямаше да има никаква опасност.
В момента Африка беше в ръцете на Помпеевите привърженици — способният легат Квинт Атий Вар бе отишъл от Корфиниум в Сицилия, а оттам в провинция Африка, където след кратка борба за надмощие с Елий Туберон бе отстранил конкурента си и беше сключил съюз с нумидийския крал Джуба. Единственият африкански легион бе допълнен с войски от римските ветерани, заселили се в Африка, синовете им и голямата пехотна войска на Джуба. Освен това царят разполагаше със знаменитата нумидийска конница, мъже, които яздеха голи, без никакви ризници, и се сражаваха с копия, без да влизат в близък ръкопашен бой.