След изпращането на втората група сенатори от Рим нещата потръгнаха по-добре за Лепид. Той започна да изпълнява нарежданията на Цезар. За начало се постара да намали броя на сенаторите, необходими за създаване на кворум — препоръката лесно бе прокарана през сената, състоящ се сега само от хора на Цезар и неколцина неутрални, и народното събрание не видя причина да не го приеме като закон. И така, сега шейсетте сенатори бяха достатъчни, за да има кворум.
Лепид постоянно поддържаше връзка с Марк Антоний в Италия, който се ползваше с голяма популярност. Ако не се смятат тълпите куртизанки, свитата му от джуджета, танцьори, акробати и музиканти и онази знаменита каляска, теглена от лъвове, обикновените италийци го смятаха за прекрасен човек. Винаги весел, винаги приветлив, винаги отзивчив, винаги готов да изгълта цяло ведро неразредено вино, той успяваше да изпълнява много добре задълженията си… и никога не допускаше грешката да се появи със смехотворното си обкръжение пред войските си. Животът му течеше безметежно между веселби и задължения. Антоний се забавляваше безмерно.
Новините от Африка продължаваха да са добри. Курион се установил в Утика без трудности и се справил умело с Атий Вар и Джуба в серия от сражения.
През секстил обаче събитията в Илирикум и Африка тръгнаха на зле. Средният брат на Марк Антоний, Гай, се установил с петнайсет кохорти на остров Курикта край бреговете на Адриатика, където бил изненадан от Помпеевите адмирали Марк Октавий и Луций Либон. Въпреки куража на някои от хората си Гай Антоний изпратил молба за помощ до адмирала на Цезар в Адриатика. Долабела се отзовал начело на четирийсет бавни и недобре въоръжени кораба. Разразила се морска битка и Цезаровият адмирал бил принуден да напусне плавателните си съдове, флотата била загубена, а Гай Антоний бил пленен заедно с войската си. Прибързано окуражен от победата си, Марк Октавий нападнал Салона на Далматинското крайбрежие, но градът затворил портите си и оказал отпор. В крайна сметка, той се принудил да прекрати нападението и да се върне в Епир, водейки пленения Гай Антоний и петнайсетте кохорти. Долабела успял да се измъкне.
Доста неприятна новина за Марк Антоний, който прокле брат си за глупостта му, сетне се зае с организацията на бягството му. Изля целия си гняв върху Долабела — за какво изобщо беше той, да загуби всичките си кораби? Въобще не искаше да чуе, когато по-опитни хора му обясняваха, че Помпеевата флота е била несравнимо по-добра от коритата под командването на Долабела.
Фулвия вече свикна да живее без Курион. Не щастливо, но поносимо. Трите й деца от Публий Клодий бяха по-големи от малкия Курион. Публий Младши бе вече на шестнайсет и щеше да навърши пълнолетие на празника на Ювента през декември; Клодия беше на четиринайсет и вече сънуваше момъка на мечтите си; а осемгодишната Клодия постоянно се суетеше около бебето Курион, което скоро щеше да проходи и да проговори.
Фулвия още поддържаше връзки с двете сестри на Клодий: Клодия, вдовицата на Метел Целер, и Клодила, бивша съпруга на покойния Луций Лукул. Двете бяха отказали да се задомят повторно; предпочитаха свободата, от която можеха да се възползват напълно заради големите си богатства. В известно отношение интересите на Фулвия се разминаваха с тези на сестрите на Клодий: тя обичаше децата и да има мъж до себе си. Пък и не се изкушаваше да си търси любовник.
Най-добрият й приятел не беше жена.
— Поне на външен вид — пошегува се тя.
— Не знам защо те търпя още — усмихна се Тит Помпоний Атик. — Аз съм нормален мъж с щастлив брак и имам прекрасна малка дъщеричка.
— Само защото имаше нужда от наследник за цялото това богатство, Атик.
— Може би. — Той въздъхна. — Проклети да са всички тези войнолюбци! Не мога вече да пътувам свободно до Епир, нито да си покажа носа в Атина, която гъмжи от високопоставени привърженици на Помпей.
— Нали поддържаш добри връзки и с двете страни.
— Така е, само че, прекрасна госпожо, за един заможен мъж е по-разумно да се навърта повече около Цезар, отколкото около Помпей. Помпей е бездънна яма за пари — щом усети, че имаш, не спира да ти иска заеми. Освен това смятам, че Цезар ще излезе победител. Следователно заемането на пари на Помпей и привържениците му е все едно да ги хвърляш в морето. Така че — никаква Атина.
— И никакви сладки момченца.