— Ще преживея и без тях.
— Знам. Просто съжалявам, че се налага.
— Също и те — отбеляза хладно Атик. — Аз съм щедър любовник.
— Като заговорихме за любовници, Курион ми липсва страшно.
— Странна работа.
— Кое е странно?
— Мъжете и жените обикновено се влюбват всеки път в един тип хора. Ти обаче си изключение. Публий Клодий и Курион са много различни както по характер, така и по външен вид.
— Е, Атик, така бракът е по-интересен. След смъртта на Клодий брачните отношения много ми липсваха, а Курион все се навърташе наоколо. Никога не съм гледала на него като на мъж. Колкото повече се заглеждах обаче, толкова по-интересни ми се струваха разликите между него и Клодий. Луничките, непретенциозността. Този ужасен непослушен перчем. Липсващият преден зъб. Мисълта, че мога да имам червенокосо дете.
— Видът на децата изобщо не зависи от баща им — отбеляза замислено Атик. — Стигнал съм до извода, че майките им ги оформят в утробата си по свой калъп.
— Глупости! — засмя се Фулвия.
— Не, наистина е така. Ако детето не оправдае очакванията, това е, защото майка му не си е дала достатъчно труд. Когато моята Пилия беше бременна с Атика, тя бе решена да роди момиче с изящни малки уши. Не се интересуваше от нищо друго, освен от пола и тези уши, макар че и в двата ни рода големите уши са наследствен белег. И ето, Атика има малки уши и е момиче.
За такива неща си говореха двамата приятели. Фулвия с интерес слушаше мъжката гледна точка върху женските тревоги, Атик с радост използваше възможността да се държи естествено, без да се преструва. Те нямаха тайни, нито се стремяха да се впечатлят един друг.
Удоволствието на това непринудено събеседване обаче бе прекъснато от Марк Антоний, чиято поява от тази страна на свещената граница на Рим бе толкова неочаквана, че щом го видя, Фулвия пребледня и затрепери.
Той изглеждаше много мрачен, но в същото време необичайно разсеян — не седна, не проговори, погледът му блуждаеше навсякъде, като избягваше само Фулвия.
Тя стисна ръката на Атик.
— Антоний, кажи!
— Курион — промълви той. — О, Фулвия, Курион е мъртъв!
Тя почувства, че й се вие свят, отвори уста, очите й се премрежиха. Изправи се и веднага се отпусна на колене, още не можеше да възприеме думите му.
Антоний и Атик я вдигнаха, поставиха я да седне, разтъркаха безжизнените й ръце.
Сърцето й, какво ставаше с него? Пропускаше, задъхваше се, блъскаше силно, след това замираше. Все още нямаше болка. Тя щеше да дойде по-късно. Нямаше сили да проговори, да диша, да крещи, да тича. Също както при смъртта на Клодий.
Двамата мъже се спогледаха над главата й.
— Как е станало? — попита Атик с треперещ глас.
— Джуба и Вар заложили клопка. Курион се справял добре, но само защото те го оставили, за да се подлъже. Той не беше войник по призвание. Разбили войската му безжалостно, почти няма оцелял. Курион загинал на бойното поле. Сражавайки се.
— Каква загуба!
Антоний се обърна към Фулвия, отметна косата от челото й и погали лицето й с голямата си длан.
— Фулвия, чу ли?
— Не искам да слушам.
— Да, знам, но трябва.
— Марк, аз го обичах!
О, защо беше тук? Трябваше да дойде, със или без империум. Вестта бе предадена на него и на Лепид от един пратеник. Лепид бе препуснал към Помпеевата вила на Марсово поле, където Антоний се беше установил по примера на Цезар в непосредствена близост до Рим. Антоний прие много тежко смъртта на приятеля от юношеските си години, плака за старите дни и за това, което можеше да направи Курион при управлението на Цезар. О, глупчо, с тези лаврови клонки във фасциите! Да загине толкова нелепо.
За Лепид това означаваше отстраняването на един съперник. Амбицията не го заслепяваше, тя само го ръководеше. И смъртта на Курион бе добре дошла. За негово нещастие той не прояви съобразителността да поприкрие задоволството си пред Антоний. Антоний се постара да спре сълзите и се закле да отмъсти на Атий Вар и цар Джуба. Лепид прие тази бърза смяна на настроението за липса на привързаност към Курион и изказа мислите си.
— Добро стечение на обстоятелствата — заяви той със задоволство.
— Какво те кара да мислиш така? — попита тихо Антоний. Лепид вдигна рамене, направи презрителна физиономия:
— Курион беше купен, следователно не можеше да му се има доверие.
— Брат ти Паул също беше купен. Това важи ли и за него?