— Работата е почти свършена, Цезаре. Доволен съм, че ми остави Луций Рубрий. Той проведе преброяването изключително ефективно.
— Ще мога ли да дам гражданските права при следващото ми отиване в Рим?
— Дай ни още месец и ще сме готови.
— Чудесно, Красе. Натоварих моя Луций Росций с подготовката от римска страна, което означава, че трябва да привърша тази задача до края на годината. Тези хора чакат римското си гражданство още от Италийската война, а откакто им дадох дума да им го осигуря, изминаха вече двайсет години. Крайно време е.
Около Плаценция се бяха разположили осем легиона: новосформираният Шести, Седми, Осми, Девети, Десети, Единайсети, Дванайсети и Тринайсети. По-голямата част от галската войска на Цезар. Воините от Седми, Осми, Девети и Десети воюваха вече десет години и бяха в най-добрата си бойна форма; на възраст бяха на двайсет и седем и двайсет и осем и всичките произхождаха от Италийска Галия. Легионерите от Единайсети и Дванайсети бяха малко по-млади, а тези от Тринайсети — само на по двайсет и една, деца в сравнение с ветераните. Шести, набран по-рано същата година, още не бе участвал в истинско сражение, състоеше се от юноши, които очакваха с нетърпение да изцапат мечовете си с кръв. Както бе отбелязал Цезар пред Марк Требоний, войниците му бяха главно от Италийска Галия, повечето — от отвъдната страна на Падус. Е, скоро на тези хора нямаше да се гледа с пренебрежение.
Когато жителите на Италийска Галия отвъд Падус осъзнаха, че четирийсетгодишната им борба за римски граждански права е към края си, набирането на войски тръгна с още по-голяма сила; Цезар се превърна в герой. Преди да тръгне срещу Помпей на изток, той искаше да събере дванайсет легиона. Мимура, Вентидий и подчинените им бяха изпълнили задачата си и в Плаценция той бе осведомен, че когато стигне Брундизиум, там наистина ще го чакат Петнайсети, Шестнайсети, Седемнайсети и Осемнайсети легион, готови да се натоварят на кораби.
Уверен, че старите му войници са му напълно предани, Цезар се зае със задълженията си на управител. Предприе специално посещение на колонията си в Новум Комум, където преди две години Марк Марцел бе наредил един гражданин да бъде бичуван публично на площада. Оттам отиде в старата колония на Марий, Епоредия, отби се в Кремона и дори се поблазни да продължи още на изток до подножието на Алпите, за да разпространи новината за присъждането на нови граждански права. Това бе голямо постижение, защото, получи ли веднъж гражданство, цялото многобройно население на Италийска Галия щеше да влезе в неговата клиентела.
От Плаценция пристигна вестоносец на Гай Требоний с молба Цезар да се върне веднага там.
— Проблеми — заяви кратко Требоний, щом двамата се срещнаха.
— Какви?
— Девети недоволства.
За пръв път през дългото им съвместно битие Требоний видя Пълководеца потресен.
— Не може да бъде — произнесе бавно той. — Не и моите момчета!
— Страхувам се, че е истина.
— Защо?
— Предпочитам те сами да ти кажат. Следобеда ще изпратят делегация.
Тя се състоеше от старшите центуриони на Девети, водени от главния центурион на Седма кохорта, някой си Квинт Карфулен. Пиценец, не италийски гал. Може би, помисли си Цезар, Карфулен бе клиент на Помпей. Дори да беше така, той не го издаваше.
Пълководеца прие пратениците, десетима мъже в пълно бойно снаряжение, и се настани на курулното си кресло; на главата си носеше венеца от дъбови листа, за да им напомни (ала как можеше Девети да забрави!), че и той се е сражавал на предната линия като тях.
— Какво значи това? — попита Цезар.
— Писна ни — отвърна Карфулен.
Цезар погледна не него, а главния си центурион, Секст Клоаций, и неговия заместник, старшият центурион на първата центурия, Луций Апоний. Двама добри мъже, които очевидно се чувстваха неловко: Карфулен, обрулен стар воин на четирийсет, бе с десет години по-възрастен от тях. Това никак не беше добре, помисли си Цезар, който се сблъскваше с този неочакван проблем за пръв път. Трябваше да накара легатите си да се погрижат за подходящото разпределение на центурионите по старшинство. Квинт Карфулен, един от най-възрастните воини, стоеше с единайсет степени по-ниско в йерархията от Клоаций и Апоний, но въпреки това имаше най-голямо влияние в легиона, предвождан от Сулпиций Руф.