— Катон. Бибул, когато е тук. Марцелите. Ахенобарб. Метел Сципион. И още неколцина твърдоглавци.
— Да, но те могат само да лаят, Помпей е истинският човек на действието — обясни търпеливо Атик. — Без него те не могат да направят нищо. Помпей не търпи съперници, а Цезар заплашва да го засенчи.
— О, да беше жива Юлия!
— Това нямаше да промени нещата, Марк. Когато Юлия беше жива, Цезар не представляваше заплаха за Помпей. Или така поне го виждаше той. Помпей не притежава никаква далновидност. Дори да беше жива Юлия, той пак щеше да се държи по този начин.
— Трябва да се видя с Помпей още сега — отсече решително Цицерон.
— И какво смяташ да му кажеш?
— Ще се опитам да го убедя да постигне някакво споразумение с Цезар. А, ако не се съгласи, да се оттегли в Испания с войската си и да изчака развитието на събитията. Имам предчувствие, че въпреки Катон и гръмогласните добри люде без Помпей сенатът ще направи някакъв компромис с Цезар. Те гледат на Великия като на свой защитник, човек, който може да победи Цезар.
— А ти, както усещам, не си на това мнение.
— Брат ми не смята, че може да го победи, а той трябва да знае най-добре.
— Къде е Квинт?
— Тук е, но, разбира се, той има право да влиза в града, затова се прибра у дома да види дали не се е подобрил характерът на сестра ти.
Атик избухна в смях, докато от очите му не потекоха сълзи:
— Помпония? Да си подобри характера? По-скоро Помпей и Цезар ще стигнат до съгласие!
— Защо никой от рода Цицерон не може да намери уют край семейното огнище? Защо попадаме все на такива опърничави жени?
— Защото, Марк, и двамата с Квинт искахте да вземете заможни съпруги, а нямате нужния знатен произход, за да избирате — отвърна винаги прагматичният Атик.
След като го срязаха по такъв начин, Цицерон отиде на Марсово поле (където лагеруваше скромна киликийска войска в очакване на триумфалното му шествие) до „лодката, скрита зад яхта“.
Предложението му Помпей да се оттегли в Испания обаче бе отхвърлено с грозни ругатни.
— Ще сметнат, че си подвивам опашката! — изръмжа той.
— Велики, това са глупости! Направи се, че си съгласен с предложението на Цезар, в крайна сметка ти си просто един проконсул. Оттегли се в Испания и изчакай. Само глупавият селянин държи два породисти коча на едно пасище. Излезеш ли веднъж от римското пасище, вече няма да има съперничество. Ще бъдеш на безопасно и уютно място в Испания. С войската си! Цезар ще размисли. Докато си в Италия, той е по-близо до войските си, отколкото ти до твоите. Иди в Испания, Велики, моля те!
— Не бях чувал толкова глупаво предложение! — изръмжа Помпей. — Не! Не!
Докато дебатът в сената продължаваше с пълна сила и на шестия ден на януари, Цицерон изпрати бележка с учтива молба до Луций Корнелий Балб да го посети на Пинцейския хълм.
— Не се съмнявам, че предпочиташ да се намери мирно решение — посрещна Цицерон госта си. — Юпитере, колко си отслабнал!
— Така е, Марк Цицероне, така е — отвърна дребният гадески банкер.
— Говорих с Великия преди три дни.
— Уви, той не иска да ме приеме — въздъхна Балб. — Още откакто Авъл Хирций напусна Рим, без да отиде на срещата им. Той обвинява мен.
— Великия няма да ни влезе в положението — отсече Цицерон.
— О, да можехме само да намерим общ език!
— Е, аз мислих доста. Ден и нощ. И може би имам нещо наум.
— Разказвай!
— Ще се наложи да прибягна до твоите услуги, Балбе, да Убедиш Цезар. Опий и останалите сигурно също ще се наложи да се включат.
— Погледни ме, Марк Цицероне! Аз съм една развалина.
— Ще се нуждая от едно спешно писмо до Цезар, най-добре да е написано от теб, Опий и Рабирий Постум.
— Това е лесно. Какво да пише в него?
— Веднага щом си тръгнеш, отивам при Великия. И ще му кажа, че Цезар се е съгласил да се откаже от всичко, освен от един легион и Илирикум. Можеш ли да убедиш Цезар?
— Да, сигурен съм, че с общи усилия ще успеем. Цезар наистина предпочита мирното решение, вярвай ми. Сам разбираш обаче, че не може да се откаже от всичко. Ако го направи, ще се провали. Ще го осъдят и ще го прогонят завинаги. Илирикум и един легион обаче му стигат. Ако запази империума, когато му дойде времето, ще се справи и с изборите за консул. Не познавам човек с по-неограничени възможности от него.