Войниците от Девети изглеждаха нервни, но решени да отстояват исканията си. Цезар се възкачи на подиума и огледа лицата на всички — за щастие зрението му все още бе достатъчно добро. Изведнъж му мина една мисъл, която нямаше нищо общо с настоящата ситуация: как ли бяха очите на Помпей напоследък? Сула бе загубил остротата на погледа си и това го правеше изключително докачлив. Очите на някои люде изневеряваха още в зрялата им възраст — виж Цицерон.
Макар че Цезар често плачеше пред войската си, днес нямаше сълзи. Той застана леко разкрачен, с отпуснати до тялото ръце, носеше венеца си за храброст и аления си плащ върху красивата си посребрена ризница. Без шлем. Легатите му се бяха разположили от двете му страни върху платформата, военните трибуни — на две групи отдолу.
— Тук съм, за да възстановя една несправедливост — изкрещя той с малко по-висок глас, за който бе установил, че достига по-далеч от обичайния му дълбок тембър. — Един от легионите ми недоволства. Можете да го видите в пълен състав тук, представители на другите ми войници. Девети.
Никой не изрази изненада; слуховете се разпространяваха бързо, макар че войските лагеруваха отделно.
— Девети! Ветераните от цялата Галска война, легион, чиито знамена се превиват под медалите за храброст, чийто орел е бивал окичван с лаври дузина пъти, чиито войници винаги съм обичал като собствени синове. Ала Девети негодува. Те вече не са моите момчета. Те са тълпа, недоволна и насъскана срещу мен от демагози, преоблечени като центуриони. Центуриони! Как тези прекрасни бойци Тит Пулон и Луций Ворен биха нарекли тези мижитурки, които заеха местата им начело на Девети? — Цезар вдигна десницата си и посочи напред. — Виждате ли ги, войници от Девети? Тит Пулон и Луций Ворен! Приели почетната задача да обучават други центуриони тук, в Плаценция, но дошли днес, за да скърбят за безчестието на стария си легион. Виждате ли сълзите им? Те плачат за вас! Аз обаче не мога. Изпитвам твърде голямо презрение, твърде много гняв. Девети отне гордостта ми: вече не мога да се похваля, че никой от легионите ми не е негодувал.
Той стоеше съвършено неподвижно. Ръцете му останаха отпуснати до тялото.
— Представители от другите ми легиони, повиках ви тук, за да станете свидетели как ще постъпя с хората от Девети. Те ме осведомиха, че няма да мръднат от Плаценция, че искат да бъдат освободени тук и веднага и да получат дела си от плячката за девет години воюване. Е, те могат да бъдат освободени, но това няма да стане с почести! Техният дял от плячката ще бъде разпределен между верните ми легиони. Те няма да получат никаква земя и ще бъдат лишени до един от гражданството си! Аз съм диктаторът на Рим. Моят империум надвишава властта на консулите, на управителите. Аз обаче не съм Сула. Няма да злоупотребя с властта си на диктатор. Това, което правя днес, не е злоупотреба с властта. Това е просто едно разумно решение на главнокомандващ, чиито войници са се изправили срещу него. Аз приемам много неща. Не ме интересува дали войниците ми ще миришат на парфюм или ще се задоволяват един друг, стига да се бият като лъвове и да са ми верни до гроб! Ала мъжете от Девети не са ми верни. Мъжете от Девети ме обвиниха, че се стремя да ги измамя, за да ги лиша от това, което им се полага. Обвиниха мен! Гай Юлий Цезар! Своя главнокомандващ в продължение на десет дълги години! Моята дума не е достатъчна за тези хора! Девети се бунтува!
Той повиши глас, закрещя, което никога не беше правил пред войската си:
— НЯМА ДА ТЪРПЯ НИКАКВИ БУНТОВЕ! Чувате ли? НЯМА ДА ТЪРПЯ БУНТОВЕ! Бунтът е най-тежкото престъпление, което може да извърши един войник! Бунтът е най-долната форма на предателство! Аз ще се отнеса към бунта на Девети като към най-тежка измяна! Ще лиша хората му от правата им, от имуществото им, от гражданството им! И ще екзекутирам!
Той изчака, докато думите му бъдат предадени до последните редици на войската. Никой не помръдваше, освен Ворен и Пулон, които плачеха. Всички бяха насочили погледите си към Цезар.
— Как можахте? — закрещя той към Девети. — О, нямате представа колко горещо благодарих на боговете, че Квинт Цицерон не е тук сега! Това обаче не е неговият легион — тези хора не може да са същите, които се държаха срещу петдесет хиляди нервии в продължение на трийсет дни; хората, от които нямаше ни един без рана; които до един боледуваха; които гледаха как храната и имуществото им изгарят… и въпреки това продължаваха да се сражават! Не, това не са същите хора! Тези тук са разглезени, алчни, подли, предатели! Аз не мога да нарека такива хора мои момчета! Не ги искам!