Сетне, през квинктил, дойде една изключително приятна изненада. Адмиралите на Бибул, Марк Октавий и Скрибоний Либон, бяха пленили петнайсет Цезарови кохорти на остров Курикта — заедно с Гай Антоний, техния командир. Тъй като всички войници бяха готови да се закълнат във вярност на Помпей, войската му стана още по-голяма. Тази морска битка, при която Октавий и Либон бяха унищожили напълно четирийсетте кораба на Долабела, бе една от многото победи на бързо растящата Помпеева флота. А и Бибул се оказа превъзходен главнокомандващ, учеше усилено и развиваше бързо таланта си.
Бибул раздели флотата си на пет големи флотилии и до септември само една от тях не беше налице. Една от тях, командвана от Лелий и Валерий Триарий, се състоеше от много добри азиатски кораби; Гай Касий се върна от Сирия начело на седемдесет плавателни съда; Марк Октавий и Либон имаха петдесет съда от Гърция и Либурния; а Гай Марцел Големия и Гай Копоний поеха двайсет прекрасни триреми, подарени от Родос на влудяващо настоятелния Катон, който бе отказал да си тръгне без тях. „Готови сме на всичко, за да се отървем от Катон!“ — възкликнаха родоските управници.
Петата флотилия трябваше да се състои от онези кораби, които младият Гней Помпей успее да получи от Египет.
Надъхан, младият Гней Помпей потегли за Александрия, решен да оправдае доверието на баща си. Тази година навършваше двайсет и девет и ако не беше агресията на Цезар, на следващата щеше да влезе в сената като квестор. Всъщност това не го притесняваше. Гней Помпей не се съмняваше в способността на баща си да смачка тази долна Юлиева хлебарка.
За жалост по време на Помпеевите кампании на изток той не беше достатъчно голям, за да служи. Бе отишъл като кадет в Испания във влудяващо мирно време. Разбира се, беше обиколил Гърция и провинция Азия към края на военната си служба, но никога не бе имал възможността да види Сирия или Египет. Мразеше Метел Сципион колкото мащехата си Корнелия Метела, затова реши да мине за Египет покрай африканското крайбрежие, вместо да се отбива в Сирия. Невъобразимо надути личности, такова бе мнението на младия Гней Помпей за Метел Сципион и дъщеря му. За щастие малкият му брат Секст, роден тринайсет години след него, се разбираше изключително добре с мащехата си, макар че, както и трите деца на Помпей Велики, той беше плакал горчиво за Юлия. Тя бе направила всички в семейството толкова щастливи. Докато, подозираше Гней Помпей, Корнелия Метела дори не можеше да задоволи отдаващия такова значение на общественото си положение негов баща.
Защо си мислеше тези неща, докато, облегнал се на парапета на палубата, наблюдаваше мрачната пустиня на Катабатмос, той нямаше никаква представа. Младата му жена Скрибония му липсваше; сънуваше я ден и нощ. О, тази отвратителна Клодила! Още едно доказателство за неувереността на баща му в собствените си способности, за стремежа му да осигурява само най-високопоставени съпруги и съпрузи за себе си и за децата си. Безинтересно, свито момиче, прекалено младо за женене, толкова безнадеждно лишено от онези качества, които Гней Помпей най-много ценеше. И каква дандания само бе предизвикал, когато спря погледа си върху Либоновата щерка и обяви, че ще се разведе с Клодила, за да вземе, тази изящна латинска птичка с цветна перушина и закръглени форми, за която копнееха тялото и душата му! Помпей използва цялото си красноречие. Напразно. Синът му държеше на решението си с истински Помпеев инат и постигна своето. В резултат на това Апий Клавдий Цензорът трябваше да получи уютната службица на управител в Гърция от името на правителството в изгнание. Там, така гласяха слуховете, той се отдал на нови странности: започнал да се занимава с геометрия на колоните и бълнувал за силови полета, невидими ръце и подобни глупости.
Александрия се отвори пред Гней Помпей като Афродита за света. По-многобройна от Антиохия и Рим, с трите си милиона жители тя бе най-големият дар на Александър Велики за поколенията. Империята му бе просъществувала само в рамките на едно поколение, но Александрия щеше да остане навеки. Беше построена на толкова равно място, че най-високото й възвишение, с невероятната градина на Панеума, издигнато от човешка ръка на двеста стъпки височина, се стори на Гней Помпей като творение на боговете, не на някакви непохватни, смъртни същества. Наполовина с бели, наполовина с разноцветни постройки, засенчени от нарочно посадени дървета, подредени правилно според стройната или пък кръглата форма на короната си, Александрия бе великолепна.