И фарът, огромното светило на остров Фарос! Несравнимо по-висок от всяка друга постройка, която Гней Помпей бе виждал, триетажна шестоъгълна призма, облицована с блестящ бял мрамор, фарът бе едно от чудесата на света. Морето наоколо беше с цвета на аквамарин, с пясъчно дъно и кристална прозрачност, защото големите клоаки, прокарани под града, се изливаха на запад, откъдето теченията отнасяха съдържанието им надалеч. Какъв въздух! Омайващ, галещ. Там пък беше Хептастадиона, мостът, свързващ остров Фарос с континента, проточващо се на два километра бяло величие! С два свода по средата, всеки от тях беше достатъчен за преминаването на най-големия кораб между Евностус и главното пристанище.
Право пред него се издигаше огромен дворцов комплекс, долепен в далечния си край до издигаща се от морето скала, изпълнявала в миналото ролята на цитадела, а сега обградена от подобен на мидена черупка амфитеатър. Това, даде си сметка Гней Помпей, бе същинският дворец. Единствен в света. Толкова огромен, че правеше Пергам да изглежда като колибка. На пръв поглед стотиците му колони изглеждаха дорийски, ала бяха много по-дебели, високи и пищно изрисувани и въпреки това увенчани с обичайните фронтони и метопи, с цялата важност на една гръцка сграда. С тази разлика, че гърците строяха на ниско. Също като римляните, александрийците бяха издигнали двореца си върху триста стъпки високо каменно плато. О, и палмите! Някои бяха стройни, други — ниски и грубовати, трети — с разперени като пера листа.
Замаян от това величие, Гней Помпей изчака корабът му да бъде завързан за царския кей и другите му плавателни съдове да пристигнат, сложи си тогата с пурпурна ивица, символизираща пропреторския му империум, и тръгна след шестте си облечени в алено ликтори с брадви във фасциите към двореца на египетската царица Клеопатра.
Възкачила се на трона на седемнайсет, тя вече наближаваше двайсетата си година.
Двете години на царуването й бяха пълни с триумфи и опасности: първо величественото й плаване по Нил в позлатена ладия със златовезани платна, когато местните египтяни се хвърляха по очи пред нея и деветгодишният й брат и съпруг, застанал до нея (но една стъпка по-назад); в Хермонтис — откриването на свещения бик Бухис по растящите по особен начин косми на иначе безупречната му козина, ладията й сред море от покрити с цветя салове, а тя — окичена с всички атрибути на фараон, ала само с високата корона на Горен Египет; пътуването покрай разрушената Тива до първия праг на Нил и Слонския остров, за да присъства на първия ден, в който се покачваха водите на великата река. Тогава нивото, измерено на първия нилометър, можеше да предрече степента на наводнението.
Всяка година в началото на лятото Нил се покачваше по неизвестни причини, излизаше от коритото си и наслагваше дебел слой черна, плодородна тиня върху полята на това странно царство, хиляда и сто километра дълго, но само шест на широчина с изключение около страничния ръкав на реката Таше, до Меридовото езеро и Делтата. Имаше три типа наводнения: наводнение на излишъка, наводнение на доволството и наводнение на смъртта. Нивото се мереше на нилометрите — серия разграфени кладенци, изкопани край брега на великата река. За преминаването на наводнението от първия праг до делтата бяха нужни месеци, точно затова първият нилометър, при Слонския остров, бе толкова важен: по него можеше да се определи какво ниво на водите трябва да се очаква в цялото царство. До есента Нил се връщаше отново в коритото си и оставяше бреговете добре напоени и обогатени.
През онази първа година на царуването на Клеопатра нивото на първия нилометър предричаше наводнение на доволството, добро предзнаменование за един нов монарх. Всяко ниво над трийсет и три римски стъпки означаваше наводнение на излишъка, водещо до катастрофално заливане на всичко около реката. Нивата между седемнайсет и трийсет и две стъпки предвещаваха наводнение на доволството, най-доброто — идеалното равнище бе двайсет и седем стъпки. Под седемнайсет стъпки идваше наводнението на смъртта, Нил не се вдигаше достатъчно, за да излезе от руслото си и гладът беше неизбежен.