Онази първа година Египет (истинският, не този около Делтата) сякаш се възроди под властта на новата царица, която бе в същото време и фараон — бог на земята, какъвто баща й Птолемей Авлет никога не е бил. Изключително могъщата гилдия на жреците, които бяха египтяни по произход, контролираше до голяма степен съдбата на управниците на Египет, Птолемеите — потомци на един от пълководците на Александър Велики, първия Птолемей. Царят или царицата можеха да бъдат провъзгласявани за фараони само след изпълнението на истинските религиозни условия и с одобрението на жреците. Защото титлите цар и царица бяха македонски по произход, а фараон — изконна египетска титла от незапомнени времена. Титлата фараон не беше само ключ към религиозното признаване — то бе разковниче за несметните съкровища в подземните хранилища на Мемфис, пазени от жреци, напълно изолирани от Александрия, седалището на живеещите по македонски маниер царе.
Седмата Клеопатра обаче принадлежеше на жреците. Бе прекарала три години от детството си в Мемфис, говореше както официален, така и народен египетски и се беше възкачила на престола като фараон. Това означаваше, че притежава пълна, божествена власт от единия до другия край на Египет… а също така, че има достъп, когато пожелае, до мемфиските богатства. Тази й титла не допринасяше с нищо за авторитета й в неегипетската Александрия. А и икономиката на Египет и столицата не зависеха от съкровищата в Мемфис; официалният доход на монарха бе шест хиляди таланта на година, личният му — още толкова. В Египет нямаше частна собственост, всичко беше на царя или на жреците.
И така, успехите на Клеопатра през първите две години от царуването й бяха свързани повече с Египет, отколкото с Александрия, изолирана встрани от плодородния Нил, в най-западния край на Делтата. Бяха свързани също така с един тайнствен край в източната част на Делтата, земята на Ониас, напълно самостоятелна и нямаща никаква религиозна връзка нито с Македония, нито с останалата част на Египет. Земята около Ониас бе убежище на юдеите, избягали от елинизирана Юдея, след като бяха отказали да приемат един разколен върховен жрец, и все още пазеха еврейската си самоличност. Те даваха на Египет голяма част от войската му и контролираха Пелузиум, другото важно пристанище на държавата на бреговете на „Нашето“ море. И Клеопатра, която говореше перфектно както еврейски, така и арамейски, беше любимка на народа на Ониас.
Първата опасност, с която се беше справила добре, бе убийството на двамата сина на Бибул. Ала настоящата бе доста по-сериозна. Когато дойде време за второто наводнение на царуването й, нилометрите предвещаха наводнение на смъртта. Нил не излезе от руслото си, тинестите му води не се разляха върху нивята и насажденията не изкараха зелените си листа над сухата земя. Защото слънцето печеше безмилостно всеки божи ден от годината над царството на египтяните — животворната вода бе дар на Нил, а не от небето, и фараонът беше божественото олицетворение на великата река.
Когато Гней Помпей акостира на царския пристан в Александрия, градът беше заплашен от размирици. Нужни бяха две или три поредни гладни години, за да лишат жителите около реката от всички източници на храна, ала в Александрия нещата не стояха така. Тя не даваше почти нищо, освен чиновници, търговци и слуги. Александрия бе най-важният търговски посредник, не произвеждаше никаква продукция, но даваше повечето пари в държавата. Там се изработваха невероятно красиви предмети, като знаменитите разноцветни стъкларски изделия; оттам излизаха най-великите учени; тя бе просветният център на света. Обаче не беше способна да се изхранва сама. Това се очакваше от Египет около Нил.
Народът се разделяше на няколко групи: македонската аристокрация, ревностно пазеща позициите си в държавната администрация; търговци и предприемачи със смесени египетски и македонски корени; значителна еврейска колония в западната част на града, състояща се главно от занаятчии, работници и учени; гърци, заемащи нисшите длъжности в администрацията — писари и дребни чиновници, скулптори и зидари, учители и възпитатели… и гребци както във военната, така и в търговската флота; и дори неколцина римски конници. Официалният език беше гръцки, гражданството не беше египетско, а александрийско. Само около триста хиляди македонски благородници притежаваха пълни граждански права, което водеше до недоволство и неприязън у другите прослойки на обществото. Освен при римляните, които гледаха с презрение на тази досадна неуредица. Да бъдеш римлянин, беше по-престижно от притежаването на каквото и да било друго гражданство, включително александрийско.