— Като фараон, о, царице, вие имате ключа към съкровищата на Мемфис.
Царицата го изгледа с презрение:
— Естествено, главни ми шамбелане! Много добре знаеш, че жреците никога няма да позволят съкровищата на Египет да се използват за спасението на Александрия. Пък и защо да го правят? На никой коренен египтянин не е позволено да живее в столицата, камо ли да получи граждански права. Несправедливост, която смятам в скоро време да поправя.
— Не ви се очертава много добро бъдеще, о, царице.
— Не гледай на мен като на една слаба жена, Потине. Това е голяма грешка. По-разумно е да виждаш в мен олицетворение на Египет.
Клеопатра имаше стотици слуги, но само две от тях й бяха любими — Хармиан и Ира. Дъщери на македонски аристократи, те бяха дадени на царицата още като деца, като компаньонки на втората дъщеря на цар Птолемей Авлет и царица Клеопатра Трифена. Бяха на същата възраст като Клеопатра и трите бяха преживели много несгоди оттогава: развода на Птолемей Авлет с Клеопатра Трифена и пристигането на мащехата й; прогонването на Авлет; трите години изгнание в Мемфис, когато по-голямата му дъщеря Береника управляваше заедно с майка й Клеопатра Трифена; ужасният период след смъртта на Клеопатра Трифена, когато Береника отчаяно търсеше съпруг, приемлив за александрийците; връщането на Птолемей Авлет и възстановяването му на трона; убийството на Береника от собствения й баща; първите две години от управлението на Клеопатра. Толкова дълго!
Те бяха единствените й доверенички, затова тя разказа за срещата с Гней Помпей само на тях.
— Потин става все по-уверен — сподели тя.
— Това означава, че ще се опита да те детронира при първа възможност — отбеляза Хармиан, мургава и много красива.
— О, да. Трябва да предприема пътуване до Мемфис и да направя жертвоприношение на истинските богове. Ала не смея. Да напусна Александрия, ще е фатална грешка.
— Ще ти помогне ли, ако помолиш за съвет Антипатер в двора на цар Хиркан?
— Никаква полза. Той е римска пионка.
— Какъв е този Гней Помпей? — попита Ира, която винаги се интересуваше от личностите, не от политиката; беше руса и също изключително красива.
— От същото тесто като Александър Велики. Македонец.
— Харесваш ли го? — настоя Ира с блеснали очи. Клеопатра я изгледа раздразнено:
— Всъщност, Ира, този човек ми е крайно противен! Защо задаваш такива глупави въпроси? Аз съм фараон. Моята химена е обречена на мъж с равен на моя земен и божествен произход. Ако си харесала Гней Помпей, иди спи с него. Ти си млада жена, време ти е да се омъжиш. Аз обаче съм фараон, бог на земята. Когато се съвкупявам, го правя единствено в името на Египет, не за мое лично удоволствие. — Тя изкриви лице. — Повярвай ми, само заради Египет бих дала девственото си тяло на тази малка усойница!
В началото на декември Помпей Велики с огромно облекчение тръгна по Игнациевия път към Дирахиум. Съжителството с повече от половината римски сенатори в двореца в Тесалоника бе истински кошмар. Защото, разбира се, всички се бяха върнали, от Катон до възлюбения му голям син, който дойде от Александрия с превъзходна флота от десет квинквереми и шейсет пълни до пръсване товарни кораба. Товарът им трябваше да се състои от жито, ечемик, боб и нахут, но се оказа съставен главно от фурми. Сладки и вкусни за изтънчения език на епикуреец, отвратителни за войската.
— Тази стисната вълчица! — бе изръмжал Гней Помпей, след като установи, че само десет от корабите са натоварени с жито; другите петдесет съдържаха само фурми в гърнета, които той със собствените си очи бе видял да пълнят с жито. — Измамила ме е!
Баща му, изтощен психически от едновременното общуване с Катон и Цицерон, предпочете да погледне на нещата от веселата им страна и се смя до сълзи.
— Нищо — успокои той разлютения си син, — след като разбием Цезар, ще нахлуем в Египет и ще си покрием загубите от войната със съкровищата на Клеопатра.
— С огромно удоволствие лично ще я изтезавам!
— Що за език, Гней? Вече се носят слухове за любовна връзка.
— Предпочитам я изпечена и натъпкана с фурми.