— Имам девет добри легиона в пълен личен състав и хиляда германски конници — заговори Пълководеца, докато дъвчеше една репичка. — Твърде много за изхранване, докато сме в Епир през зимата. Помпей няма да влезе в бой на такъв терен, нито в такова време. През пролетта ще се премести на изток, към Македония и Тесалия. Ако ще се бием изобщо, трябва да го направим тук. Налага се да спечелим Гърция на наша страна, ще се нуждая не само от подкрепа, а и от провизии. Затова разделям войската си. Луций Касий и Сабин, вие ще вземете Седми и ще се отправите към Западна Гърция: Амфилохия, Акарнания и Етолия. Дръжте се много добре. Капене, вземи петте старши кохорти на Четиринайсети и половината конница и убеди управниците на Беотия, че правото е на наша страна. Така ще спечелим и Централна Гърция. Оставете само Атина, не си струва труда. Съсредоточете се върху Тива, Калене.
— Така оставаш с много малко войска срещу Помпей — намръщи се Планк.
— Мисля, че ще успея да измамя Помпей, че имам два легиона в повече. Той няма да предприеме нищо, докато не получи двата сирийски на Метел Сципион.
— Ама това е смешно — възрази Кален. — Ако те удари с цялата си сила, нямаш шансове.
— Знам, но той няма да го направи, Калене.
— Надявам се да си прав!
— Калвине, за теб има специална задача.
— Както кажеш, Цезаре.
— Добре. Вземи Единайсети и Дванайсети и виж дали няма да намериш Метел Сципион и тези два сирийски легиона, преди да са се присъединили към Помпей.
— Искаш да ида в Тесалия и Македония.
— Точно така. Вземи и един ескадрон от галската ми конница. Те могат да ти служат като разузнавачи.
— Така оставаш с един ескадрон галски конници и петстотин германи — отбеляза Калвин. — Помпей има хиляди.
— Които не след дълго ще му изядат и ушите. — Цезар се обърна към Антоний: — Какво направи с трите легиона, които останаха в Брундизиум, Антоний?
— Изпратих ги в Италийска Галия — отвърна той с пълна уста; по устните му се стичаше зехтин. — Помислих, че може да ти потрябват в Илирикум, затова заповядах на Петнайсети и Шестнайсети да тръгнат към Аквилея. Другият ще отиде в Плаценция.
— Скъпи ми Антоний, ти си безценно съкровище! Правилно си постъпил. Вациний, поверявам ти Илирикум. Мини по суша оттук, по-бързо е. — Цезар спря бледите си очи с добронамерен поглед на Антоний. — Не се тревожи за брат си, Антоний, чух, че се отнасят с него добре.
— Радвам се. Глупавичък е, ама все пак ми е брат.
— Жалко, че остави толкова брилянтни легати от Галия в Рим — обади се Калвин.
— Те си го заслужиха. Сигурно предпочитат да са тук, но имат кариери, за които да се грижат. Никой от тях не може да стане консул, ако не е бил претор. — Цезар въздъхна. — Все пак Авъл Хирций ще ми липсва. Няма по-добър организатор.
След края на вечерята за компания на Цезар останаха само Вациний и Калвин; Цезар искаше да чуе новини от Рим и Италия.
— Какво, в името на боговете, му е станало на Целий? — обърна се той към Калвин.
— Дългове — отвърна кратко Калвин. — Мислел, че ще отмениш всички плащания, и тъй като ти не го направи, затъна невероятно. Толкова обещаващ човек във всяко отношение. Цицерон се кълнеше в него. И се справи много добре като едил: принуди собствениците на водопроводите да замразят цените на водата и направи някои много полезни реформи.
— Мразя службата на едил. Всички, които я заемат, включително и аз навремето, хвърлят луди пари за игри и никога не могат да си оправят дълговете.
— Ти оправи твоите — усмихна се Вациний.
— Защото съм Цезар. Продължавай, Калвине. След като нямам контрол над морето, твърде малко сведения стигат до ушите ми. Разказвай.
— Ами, като външен претор Целий явно си е мислил, че ще са му позволени много неща. Опита сам да прокара закон за прекратяване на плащанията в народното събрание.
— И Требоний се опитал да го спре, знам.
— Без успех. Заседанието беше необичайно бурно.
Нуждаещите се от отмяна на дълговете не бяха един или двама и бяха решили на всяка цена да го прокарат.
— Така че, предполагам, Требоний се е обърнал към Вация Изаурик.
— Добре ги познаваш, така че предположението ти е правилно. Вация незабавно предложи въвеждане на извънредно положение. Когато двама народни трибуни се опитаха да наложат вето, той ги отстрани. Много добре се справи, Цезаре, одобрявам действията му.