— Не. Изпратих им известие да отидат в Митилена. На Лесбос ще са в безопасност. — Помпей вдигна ръце в странен, патетичен жест. — Опитай се да ме разбереш, Цицероне! Не мога да отида на запад! Ако го сторя, значи да зарежа двата легиона на тъста си на легендарното милосърдие на Цезар. Той ще завладее Изтока и жена ми и детето ми ще попаднат в ръцете му. Решаващата битка трябва да се състои някъде в Тесалия.
Цицерон го изчака да се отдалечи. Изведнъж очите му се премрежиха и той примигна, за да пропъди сълзите. Горкият Помпей! Толкова остарял му се стори изведнъж.
В Хераклия, разположена на Игнациевия път там, където той излизаше на малко по-равна земя преди родния град на Александър Македонски, Пела, към Помпеевата войска започнаха да се присъединяват онези, които отсъстваха поради други задачи. Хора като Брут, който се стараеше да покаже колко е полезен, като послушно изтича чак до Тесалоника; и Луций Домиций Ахенобарб, който бе тръгнал по море.
В Хераклия Помпей получи доставка от няколко хиляди хубави коне и мулета, достатъчно да попълни загубите си. Водеше ги не друг, а самият цар на Дакия, Буребистас, който чул за разгрома на Гай Цезар при Дирахиум. Царят бе дошъл да сключи договор със световния исполин, разбил могъщия Цезар, царете Митридат и Тигран и някаква си жалка мижитурка от Запада на име Квинт Серторий. Цар Буребистас искаше също така да може да се хвали в родината си, че е пил вино заедно с Помпей Велики. Който наистина беше велик.
Събития като пристигането на цар Буребистас разведряваха Помпей; а също и новината, че неуловимият Метел Сципион и сирийските му легиони лагеруват край Верея и са готови да тръгнат на юг към Лариса, ако получат заповед от Помпей.
Неизвестното за Помпей бе, че Гней Домиций Калвин, начело на Цезаровите Единайсети и Дванайсети легион, наближава Хераклия в дирене на Цезар. Той бе срещнал Метел Сципион при река Алиакмон и беше положил всички усилия да го вкара в битка. След като Сципион не се поддал, а местните жители му отказали всякаква подкрепа, Калвин решил да тръгне по Игнациевия път, сигурен, че Цезар ще мине оттам и че ще дойде преди Помпей. Новините за голямата победа на Помпей при Дирахиум бе стигнала до всички кътчета на Гърция и Калвин очакваше Цезар да отстъпва пред преследвачите си. Разочароващи вести, но недостатъчно, за да накарат Калвин да застане на другата страна, дори войниците му да го искаха. Те именно отказаха да повярват и настояваха да се присъединят към Цезар колкото се може по-скоро. Единственото, от което се нуждаел той, твърдяха те, били всичките му легиони от галски ветерани. Получи ли ги веднъж, щял да разгроми Помпей и всички армии на света.
С Калвин се движеше другият ескадрон от хедуйски конници на Цезар, шейсет мъже; Калвин ги използваше за разузнавачи. Яздейки в компанията на двама хедуи и знаейки, че до Хераклия остават не повече от четири часа, Калвин не спираше да търси признаци за присъствието на Цезар. На един хълм пред себе си видя двама хедуйски конници и взе това за потвърждение. Неговите спътници нададоха радостни възгласи при вида на шаловете на червени и сини ивици и препуснаха към новопоявилите се.
Четиримата хедуи се поздравиха горещо и проведоха кратък разговор, докато конят на Калвин пасеше кротко в очакване. След това двамата му спътници се върнаха в тръс, а другите двама изчезнаха обратно към Хераклия.
— На какво разстояние е Цезар? — обърна се Калвин към Карагд, който говореше латински.
— Цезар не е в Македония. Можеш ли да си представиш, пълководецо? Тези двама мръсници избягали при Помпей с парите на ескадрона си! Толкова са горди с това, че не се стърпяха да ни го разкажат. С Вередорикс решихме да си държим устата и да научим колкото можем повече.
— Боговете са полудели — измърмори замислено Калвин. — Какво знаят?
— Край Дирахиум наистина имало битка и Помпей наистина я спечелил, но победата му не била голяма, пълководецо. Глупаците оставили Цезар да се измъкне с невредимата си войска. Е, изгубил около хиляда души; заловените живи били измъчвани и екзекутирани от Лабиен. — Хедуят потрепери. — Цезар тръгнал на юг. Тези двамата смятат, че се е насочил към Гомфи, където и да се намира това.
— В Южна Тесалия — отвърна машинално Калвин.
— А, както и да е. Войската в Хераклия е на Помпей. Срещнал се с цар Буребистас от даките. По-добре бързо да се изтегляме, пълководецо. Тези двамата са предали цялото разположение на частите на Цезар. С Вередорикс мислехме да ги убием, но после решихме да ги оставим.