— Мислех, че няма да издава проскрипции.
— Няма. Собствеността на водачите на противниковата войска обаче ще бъде конфискувана, Корнелия. Такава е традицията. Не можем да й се противопоставим. Затова смятам, че е по-безопасно и по-разумно да се разведем.
Тя поклати глава и го удостои с една от редките си и смутени усмивки.
— Не, Велики, аз съм твоя съпруга. И смятам да остана такава.
— Върни се поне в Рим. — Той пусна ръката й и разсеяно размаха своята. — Не знам какво ще стане с мен! Не знам как е най-разумно да постъпя. Не знам къде да отида, но тук също не мога да остана. Животът с мен няма да бъде удобен за теб, Корнелия, аз съм белязан. Цезар знае, че трябва да ме залови. Докато съм на свобода, аз съм центърът, около който ще се събират заговорниците и в бъдеще.
— И аз като Секст не искам да се разделям с теб повече. Разбира се, най-добре е да тръгнем за Африка. Веднага да потегляме за Утика, съпруже.
— Така ли мислиш? — Сините му очи заблестяха. — Корнелия, всичко беше ужасно. Нямам предвид войната или Цезар, а съюзниците ми в тази авантюра. О, не броя баща ти! Той бе здрава опора. Ала през повечето време не беше до мен. Препирните, натякването, постоянното намиране на грешки.
— Те са намирали грешки в теб?
— Непрестанно. Това ме съсипваше. Може би щях да се справя по-добре с Цезар, ако имах контрол над своя щаб. Ала нямах, Лабиен командваше, не аз. Този човек! Как изобщо го е търпял Цезар? Той е звяр. Сигурен съм, че изпитва истински оргазъм от изваждането на очите на някой пленник и… о, от жестокости, които даже не мога да ти опиша! И макар че Ахенобарб загина много достойно на бойното поле, той не пропускаше възможност да ме тормози. Нарече ме Агамемнон, цар на царете.
Тревогите и постоянното местене насам-натам бяха променили много Корнелия Метела — разглезената любителка на науката вече бе в състояние да проявява съчувствие. Тя не прекъсна самосъжалителните словоизлияния на съпруга си. Остана непоклатима, като благородна стара канара пред прибоя.
— Скъпи съпруже, струва ми се, че проблемът е в това, че те гледат на войната като на едно заседание на сената. Още не са разбрали, че между политиката и военното дело няма нищо общо. Въведоха извънредно положение, за да не може Цезар да ги командва. Как ще позволят на теб да ги командваш?
Той се усмихна накриво:
— Това е самата истина. Ето защо не искам да отида в Африка. Баща ти ще е там, ала също Лабиен и Катон. Какво ще се промени в Африка? Там също няма да мога да командвам щаба си.
— В такъв случай потърси убежище при царя на партите. Нали изпрати братовчед си Хир при Ород. Той не се върна, макар че нищо няма да му се случи тук. В Екбатана със сигурност няма да стъпи нито Цезар, нито Лабиен.
— Да, но как ще погледна седемте пленени римски орела? Това значи да живея в сянката на Крас.
— Къде другаде можеш да идеш?
— В Египет.
— Не е много далеч.
— Не, но това ще е само междинна спирка. Можеш ли да си представиш колко са готови да платят владетелите на Индия или Серика на един римски пълководец? Аз мога да подчиня техния край на света от тяхно име. Египтяните знаят как се стига до Тапробан. Оттам сигурно ще намеря някого, който да ми покаже пътя за Индия или Серика.
Тя се усмихна широко:
— Велики, това е блестяща идея! Да, да взимаме Секст и да тръгваме към Серика!
Помпей не остана дълго в Митилена, но когато научи, че великият философ Кратип е там, поиска да се срещне с него.
— За мен е чест, Помпей — посрещна го старецът, който носеше дълга бяла роба и имаше дълга снежнобяла брада.
— Не, честта е само моя.
Помпей не изяви желание да седне, вгледа се в сълзливите очи на домакина си и се запита защо не вижда в тях никакъв признак на мъдрост. Не изглеждаха ли философите винаги мъдри?
— Да поговорим — предложи Кратип и хвана госта си под ръка. — Градината ми е много красива. В римски стил, разбира се. Ние гърците не сме много добри в градинарството. Винаги съм смятал способността на римляните да ценят природата за израз на вроденото им превъзходство. Ние гърците изкривяваме красотата й в изкуствени творения, докато вие римляните притежавате способността така да вкарвате сътворените от човешка ръка предмети в природата, че да изглеждат част от нея. Мостове, акведукти… Такова съвършенство! Ние никога не сме разбирали красотата на арката като архитектурна форма. Никъде в природата няма прави линии, Гней Помпей. Природата е кръгла като земното кълбо.