ЧАЕНАТА РОЗА
Дженифър Донъли
На Дъглас,
моето синеоко момче
„Дълбоко в корена си всички цветя са скътали светлина.“
Тиодор Рьотке
ПРОЛОГ
Лондон, август 1888 година
Поли Никълс, проститутка от района на Уайтчапъл, хранеше дълбока благодарност към джина. Джинът ѝ помагаше. Лекуваше я. Потискаше глада и прогонваше студа от костите ѝ. Успокояваше болката в изгнилите ѝ зъби и притъпяваше режещото физическо усещане всеки път при уриниране. Караше я да се чувства по-добре, отколкото който и да било мъж. Утешаваше я. Даваше ѝ покой.
Олюлявайки се пиянски в сумрачната пряка, тя приближи бутилката до устата си и пресуши съдържанието ѝ. Алкохолът пареше като огън. Поли се закашля, изпусна бутилката и изруга, когато тя се разби.
В далечината часовникът при Крайст чърч удари два, а кънтящият му звън беше приглушен от сгъстяващата се мъгла. Поли пъхна ръка в джоба на палтото си и докосна намиращите се там монети. Преди два часа беше седяла в кухнята на пансиона на Троул Стрийт без пукната пара. Хазаинът я беше забелязал там и си поиска четирите пенса, а когато тя не можа да му ги даде, я изхвърли. Тя руга и крещя, настояваше да ѝ запази леглото и го убеждаваше, че ще си получи сумата, обясни му, че беше изработила и изпила парите вече три пъти този ден.
— И ги имам, мръснико — промърмори сама на себе си. — Не ти ли казах, че ще ги набавя? Имам проклетите ти четири пенса и достатъчно пиене.
Откри парите и джина в панталоните на самотен пияница, който се придвижваше по посока на Уайтчапъл Роуд. Беше се наложило да го придумва известно време. Липсваха ѝ два предни зъба и месестият ѝ нос беше широк и сплескан като на боксьор, но масивните ѝ гърди все още бяха стегнати и щом ги зърна, той склони. Първо тя настоя за една голяма глътка от джина му, за да притъпи усещанията ѝ, да потуши носещата се от него воня на лук и бира. След като отпи, тя разкопча камизолата си и докато той беше ангажиран да я опипва, тикна бутилката в собствения си джоб. Мъжът беше непохватен и бавен и тя беше доволна, когато най-накрая се отдръпна и се отдалечи залитайки.
Боже, нямаше друга такава благина като джина, помисли си тя и се усмихна при спомена за извадения късмет. Да чувстваш тежестта на бутилката в ръцете си, да притискаш устните си към стъклото и да усещаш как лазурната поквара се плъзва в гърлото ти, пареща и остра! Несравнимо удоволствие! При това бутилката се беше озовала в ръцете ѝ почти пълна, а не с няколко капки на дъното. Усмивката ѝ помръкна, когато осъзна, че копнее за още. Беше пила през целия ден и познаваше мъката, която я чака, щом действието на алкохола изчезнеше. Гаденето, треперенето и, най-лошото от всичко, виденията — черни, движещи се неща, които издаваха нечленоразделни звуци и надничаха от пукнатините по стените на пансиона.
Поли навлажни дясната си длан с език и приглади косата си. После ръцете ѝ се заеха с камизолата; пръстите правеха непохватни опити да вържат на възел мръсните връзки в горната ѝ част. След това закопча блузата си и излезе от пряката, насочвайки се към Бъкс Рол, като си припяваше с пресипнал и дрезгав от джина глас:
От злата орис не търси спасение.
Ту се усмихва, ту се мръщи съдбата наша.
Остава ти едничкото решение
добро и зло да смесиш в обща чаша.
На ъгъла на Бъкс Рол и Брейди Стрийт тя внезапно спря. Погледът ѝ се премрежи. В главата ѝ зажужаха звуци, тихи и монотонни като от крилата на насекомо.
— На плещите ми тегне кошмарът на пиячката — промърмори сама на себе си.
Вдигна ръце. Те трепереха. Закопча палтото си чак до шията и ускори крачка в отчаяна жажда за още джин. Сведе глава и не забеляза стоящия на няколко метра от нея мъж, докато за малко не се блъсна в него.
— Мили боже! — извика. — Откъде изникна!
Мъжът я погледна.
— Ще ме обслужиш ли?
— Не, шефе, няма. В момента не се чувствам добре. Лека нощ.
Тя понечи да продължи, но той я сграбчи за рамото. Тя му се опълчи, вдигна свободната си ръка, готова да го удари, но тогава забеляза стиснатата между показалеца и палеца му монета от един шилинг.
— Е, това определено променя нещата — заяви.
Неговият шилинг плюс четирите пенса, които вече имаше, щяха да ѝ купят алкохол и да платят подслона ѝ за три вечери. Колкото и да не се чувстваше добре, не можеше да обърне гръб на такъв шанс.