Той остави Фиона да стои на улицата с ръце, притиснати към лицето, в опит да възприеме това последно нещастие. Не може да се случва такова нещо, каза си. Трябваше да намери Майкъл. Той щеше да ѝ обясни всичко и щяха да се посмеят заради това глупаво недоразумение.
— Хайде, Шийми — каза и вдигна чантите.
— Сега къде отиваме, Фий? — проплака той. — Уморен съм. Искам нещо за пиене.
Фиона се постара да прозвучи бодро и уверено и брат ѝ да не долови тревогата в тона ѝ.
— Отиваме да намерим чичо Майкъл, Шийми. В момента не си е у дома. Трябва да видим къде е отишъл. Той много ще се зарадва, като ни види. Сигурна съм в това. После всички ще хапнем и пийнем по нещо. Става ли?
— Да — съгласи се той и пое ръката ѝ в своята.
Бирарията на Уелън нямаше вид на място, където един уважаван трудещ се отиваше да изпие заслуженото си питие с честно спечелените пари. Мрачна и занемарена, тя беше от онези места, където уличните пияници се вмъкваха, след като успееха да изнамерят четири цента за чаша джин или уиски. Фиона пое дълбоко въздух, бутна вратата и пристъпи вътре. Поне беше тихо. Трима мъже играеха билярд; други двама се подпираха на бара.
— Дамите пият отзад — заяви барманът, който бършеше една чаша с мърляв парцал.
— Не искам питие — каза му тя. — Търся чичо си. Майкъл Финеган.
— Хей, Майкъл! — викна той. — Някой е дошъл да те види.
— Кажи му да се разкара — произнесе намиращият се в края на бара мъж, без дори да си прави труда да се обърне.
— Стой тук — нареди Фиона на Шийми и го остави до вратата.
И преди беше виждала агресивни пияници и искаше да е способна бързо да сграбчи брат си и да избяга, ако се наложеше. Приближи към мъжа, който се беше обадил. Той носеше износено туидено сако с дупки на ръкавите. Черната му коса беше дълга и неподдържана.
— Извинете, вие ли сте Майкъл Финеган?
Той се обърна към нея и тя ахна. Представляваше почти копие на баща ѝ. Същата брадичка, същите скули, същите смайващи сини очи. Беше няколко години по-млад и раменете му не бяха така широки. Беше гладко обръснат. Лицето му беше по-меко. Не така обрулено от годините, изкарани по доковете, но въпреки това ѝ беше също така добре познато като нейното собствено.
— Не ти ли казах… — изръмжа той, но щом видя, че говори с жена, се извини. — Извинявай, момиче, помислих, че си някой от онези лешояди, които ме преследват за пари. Не възнамерявах да… — Думите му пресекнаха. Той примижа към нея. Взря се в очите ѝ също така настоятелно, както и тя в неговите. — Познавам ли те? — попита.
— Аз съм племенницата ти, Фиона.
Той помълча няколко секунди.
— Племенницата ми? — заговори най-накрая. — Момичето на Пад и?
Фиона кимна. После посочи към Шийми.
— Това е брат ми, Шиймъс.
— Племенницата ми! — повтори учудено, а лицето му омекна и там се появи усмивка. — Нека те огледам! Боже, същата си като брат ми. Точно като него. Моята племенница!
Той стана от бар-стола и я прегърна мечешки, като едва не я задуши с алкохолни изпарения.
— Да ви предложа ли нещо, госпожице? — попита я барманът, когато Майкъл я пусна.
— Не, благодаря. Аз не… — понечи да откаже.
— Тим! — ревна Майкъл. — Сипи питие на племенницата ми. Финона!
— Фиона…
— Ето, седни — настоя той и ѝ предложи своя стол, а за себе си отмести друг. Тя се дръпна. — Не, седни — настоя той и я бутна на стола. — Седни и ми разкажи как я карате там. Тим! Питие за племенницата ми. Чаша от най-доброто ти уиски.
— Газирана вода ще свърши работа — бързо се намеси тя.
— И нещо за малчугана — добави той и помаха на Шийми да се присъедини към тях. — Хайде, Шиймъс, ела да седнеш до чичо си Майкъл. — Той дръпна друг стол и ококореният Шийми се покатери колебливо върху него. — Дай уиски и на момчето, Тим. — Той понечи да седне, но пропусна стола и се озова на пода. Фиона скочи да му помогне.
— Какво правите тук? На гости ли сте дошли? — попита той, докато се отупваше от прахта.
— Нещо повече от гостуване е — обясни тя, докато го настаняваше на мястото му. — В Ню Йорк сме завинаги. Изселихме се от Англия.
— Само вие ли? Къде е Пади? Ами Кейт?
Фиона се ужасяваше да му съобщи. Човекът беше изгубил жена си и по всичко личеше, че не го понася особено добре.
— Чичо Майкъл… — заговори тя, но млъкна за да подаде на Шийми едната от двете чаши газирана вода, които им сервира барманът — Баща ни е мъртъв. Падна от товарителен отвор на доковете. — Майкъл не каза нищо, а само преглътна с усилие. — И майка ни е мъртва. Убиха я.
— Убили са я? — проплака той. — Как? Кога?