— Добре. Ще останем — отговори. — Поне за тази вечер.
Майкъл бръкна в джоба си, измъкна ключ и ѝ го подаде.
— Вие вървете. Аз ще дойде след малко — заяви. — Ще почистя… — Оригна се. — Ще светне. Тим, дай още едно.
Обратно на Осмо Авеню номер 164. Фиона отключи вратата и побутвайки Шийми пред себе си, се заизкачва към втория етаж. Когато пристъпиха в апартамента на чичо ѝ, посрещна ги вонята на вкиснало мляко и развалена храна. В преддверието беше тъмно; едва успяваха да зърнат нещо пред себе си. След като каза на Шийми да стои мирно, Фиона пое пипнешком по тесния коридор към кухнята. На прозореца висеше парцалива дантелена завеса. Тя дръпна капака зад нея и той се отвори шумно и я стресна. Дочу звука от щурането на гризачи и тропна силно с крака, за да ги прогони. В кухнята проникна слънчева светлина. Лъчите прорязваха облаците прах, които се бяха вдигнали от стъпките ѝ и осветяваха най-големия безпорядък, който някога беше виждала.
Мивката преливаше от мръсни съдове. Те покриваха също масата и пода. Тук-там се виждаше по някоя хлебарка по храната, оставена им от мишките. Чашите съдържаха остатъци от изветряла бира и старо кафе. На места подът хрущеше под стъпките ѝ, а на други лепнеше. Повдигна ѝ се от вонята. Отвори прозореца, жадна за глътка свеж въздух.
— Фий? — повика я Шийми от коридора.
— Стой там, Шийми — поръча му и се прехвърли в дневната.
И тук отвори прозорците, за да хвърли светлина върху подобен хаос. Празни бутилки от уиски и мръсни дрехи се валяха навсякъде. По пода имаше струпани пощенски пликове. Фиона вдигна един запечатан плик. Беше адресиран до Майкъл Финеган от Първа търговска банка и беше подпечатан със „Спешно”. Взе сгънат лист хартия. Бележка от месаря, в която се настояваше за незабавно изплащане на дължимата сума. Един неотворен плик — целият облепен с марки — привлече погледа ѝ. Беше изпратеното от майка ѝ писмо след смъртта на баща ѝ.
В дневната беше тихо. Единственият звук идваше от ритмичното тиктакане на часовника върху рамката на камината. Замаяна от посрещането, което беше получила, Фиона не чуваше дори него. Единственото, което дочуваше, беше звукът от милионите проблеми, които се трупаха върху главата ѝ. Леля ѝ беше мъртва. Чичо ѝ беше мъртвопиян. Братовчедка ѝ беше някъде из проклетия град, но къде? Магазинът беше затворен. Работата, на която беше разчитала, дори не съществуваше. Сградата щеше да бъде продадена. Къде щяха да отидат, когато това се случеше? Какво щяха да правят? Как щеше да намери къде да се настанят? Ами работа?
Тръгна из апартамента. Където и да влезеше, откриваше още безпорядък. Банята представляваше зловеща картинка. Спалнята на Майкъл, също като дневната, беше зарината с празни бутилки. От леглото висяха усукани чаршафи. На една от възглавниците лежеше фотография в рамка. Фиона я вдигна. От нея ѝ се усмихваше красива жена с ведро изражение.
— Фий! — писна Шийми. — Ела. Страх ме е!
— Идвам, Шийми — отвърна и се втурна към него.
— Тук не ми харесва. Искам да си отида у дома — проплака.
По лицето му личаха тревога и изтощение. Не можеше да допусне той да забележи колко е разстроена; налагаше се да е силна.
— Тихо, миличък. Всичко ще се нареди. Ще видиш. Ще си купим нещо за ядене и ще поразтребя малко. Нещата ще започнат да изглеждат по-добре.
— Това леля Моли ли е? — попита той и посочи към снимката, която още беше в ръката ѝ.
— Да, миличък.
— Тя е мъртва, нали, Фий? Така каза чичо Майкъл.
— Да, боя се, че е така — отговори Фиона. Искаше да смени темата. — Хайде, Шийми, да намерим магазин и да си купим хляб и бекон за сандвичи. Ще ти хареса да хапнеш сандвич с бекон, нали?
Тя протегна ръка към неговата, но той се дръпна.
— Мъртви! Мъртви! Мъртви! — изкрещя ядосано. — Също като мама, татко, Чарли и Айлийн. Всички са мъртви. Мразя смъртта. И онзи баща също е мъртъв, нали. Така ли е, Фий?
— Не, Шийми — заговори нежно Фиона и коленичи пред него. — Ник не е мъртъв. Той е в хотела си. Знаеш, че е така. Ще го видим след седмица.
— Не, няма. Той е мъртъв — настоя Шийми и ритна чантите им разярено.
— Не е. А сега престани с това поведение.
— Мъртъв е! И ти също ще умреш. А после аз ще бъда съвсем сам.
Очите на Шийми се напълниха със сълзи. Лицето му се изкриви. Гледката накара сърцето на Фиона да се свие. Той е само едно малко дете, помисли си. Изгуби цялото си семейство освен мен. Изгуби дома и приятелите си, всичко. Придърпа го към себе си.
— Ник не е мъртъв, миличък. И аз също няма да умра. Не за още много дълго време. Ще бъда около теб, ще полагам грижи и ще те пазя. Разбираш ли?