Той заподсмърча на рамото ѝ.
— Обещаваш ли, Фий?
— Обещавам — потвърди тя. Отдръпна се леко от него и очерта „X” пред гърдите си. — Правя кръст пред сърцето си и да умра, ако…
— Не! — писна той.
— Извинявай! Само… правя кръст пред сърцето си. Така добре ли е?
Той обърса очи с опакото на ръката си, а после каза:
— Дядо O’Рурк е мъртъв, а също и баба O’Рурк. И котката Moгс. И кученцето на Бриджит Бърн, което не искаше да яде, и бебето на госпожа Флин, и…
Фиона изпъшка. Извади кърпа от джоба си и му обърса носа. Искаше ѝ се майка ѝ да беше при нея. Тя би намерила какво да каже на Шийми, за да уталожи страховете му. Винаги беше знаела какво да каже и на нея, когато тя беше уплашена. Фиона не знаеше как да бъде майка. Не знаеше дори откъде да купи вечеря или къде в този хаос щяха да легнат да спят. Не знаеше какво да очаква от утрешния ден, къде да потърси стая или с какво щеше да изкарва прехраната им. Но преди всичко не знаеше какво я беше прихванало, че да реши да дойде в този проклет град. Сега ѝ се щеше да бяха останали в Англия. Можеха да заминат за Лийдс или Ливърпул или на север към Шотландия. Или на запад към Девън или Корнуол. Щяха да са по-добре в някой беден работнически град, в миньорски или кой да е провинциален град, стига да беше някъде из Англия, а не тук.
Глава 23
Никълъс Соумс потръпна, когато лекарят опря слушалката в голите му гърди.
— Къде я държите? В кутия с лед ли?
Лекарят, намусен и дебел германец, не намери репликата за забавна.
— Дишайте, моля — нареди му. — Вдишайте, издишайте…
— Да. Добре. Знам как се прави. От двайсет и две години се упражнявам — измърмори Ник.
Пое дълбоко въздух и издиша. Никак не му се искаше да се намира тук в кабинета на доктор Вернер Екхард с неприятната му миризма на карболова киселина и всякаквите видове метални инструменти, но нямаше избор. Пристъпите на замайване се бяха влошили на кораба. Фиона беше предлагала да повика корабния лекар при повече от един случай, но той не позволяваше. Не можеше да го допусне, защото можеше да се окаже, че се налага да се върне в Лондон.
Беше писал на Екхард, за когото знаеше, че е един от най-добрите в своята област веднага след настаняването си в хотела на предишния ден, за да поиска час. Лекарят му отговори незабавно, че някой е отменил часа си и може да го вмести в графика за днес.
Докато Ник продължаваше да диша дълбоко, лекарят движеше слушалката по гърдите и гърба му. После се изправи, дръпна инструмента от ушите си и заяви:
— Сърцето е увредено. Долавям шумове.
Е, не е ли това по германски, помисли си Ник. Без никакви заобикалки, че да смекчи удара. Без ръка на рамото. Само директно перване по главата. После остроумието, което използваше като щит срещу света и неговата грозота, му изневери и той си каза: о, боже, сърцето ми. Сърцето ми.
— Заболяването ви прогресира, господин Соумс — продължи лекарят. — Много е упорито и ако искате да забавите този прогрес, трябва да се грижите по-добре за себе си. Нужна ви е почивка. Добра диета. И без крайности от какъвто и да било тип.
Ник кимна. Първо сърцето му. После какво следваше? Дробовете? Мозъкът? Можеше да си представи как болестта нахлува в черепа му като някоя варварска армия, разяжда способностите му малко по малко, докато не го докара до състояние, в което да е способен единствено да бере глухарчета и да припява детски песнички. Нямаше да го допусне. Щеше да се обеси, преди да се е стигнало до там.
Докато лекарят продължаваше да нарежда, той осъзна, че му се иска Фиона да беше при него. Тя беше толкова любяща, почтена, добра. Би поела ръката му в своята и би го уверила, че всичко ще бъде наред, както правеше на кораба. Дали би го сторила, почуди се разтревожено. Дори такова добро сърце като нейното си имаше граници. Ако разбереше истината за това какво не беше наред с него, той със сигурност би я изгубил, неговата така скъпа Фиона, единственият му приятел. Също както беше изгубил всички други.
— Слушате ли ме, господин Соумс? — попита Екхард. — Това не е шега. Важно е да спите много. Десет часа на нощ. И почивки през деня.
— Вижте, доктор Екхард, ще почивам повече — отвърна — но не мога да се превърна в инвалид. Възнамерявам да отворя галерия и не мога да го правя от полулегнала позиция. Какво ще кажете за курс с живак?
Екхард махна пренебрежително с ръка.
— Безполезен е. От него само почерняват зъбите и тече слюнка.