— Изкарваше добре от този магазин и би продължил да го прави, стига да се откаже от алкохола — заяви.
След като се върна, тя нави ръкави, запретна поли и се захвана да чисти. Установи, че под цялата мръсотия се крие просторен и добре обзаведен апартамент. Освен спалнята на Майкъл имаше втора спалня, в която се настани тя и детска стая, която отреди за Шийми. Имаше вътрешна баня с тоалетна с промиване, порцеланова мивка и вана. Плюс дневна и кухня с нова печка, двойна мивка и голяма кръгла дъбова маса. Докато търкаше и метеше, забеляза много красиви завършващи детайли. Зелена стъклена ваза с думите: „Сувенир от Кони Айлънд”, изписани на нея. Комплект свещници от пресовано стъкло стояха от двете страни на кутия за бижута, чийто капак беше украсен с черупки от миди. Картини на цветя в рамки. В дневната имаше мек диван с дамаска от тъмно лилаво кадифе и вълнен килим в различни нюанси на светло зелено. Нищо от изброените неща не беше първо качество, но бяха избирани с грижа и говореха за сериозен просперитет на хора от работещата класа.
Очевидно, чичо ѝ беше печелил добре и можеше да го направи отново. Колкото до нея, тя нямаше да работи във фабрика за чай и да чисти кръчми за оскъдни пари; щеше да работи за него, точно както бе възнамерявала. Щеше да усвои бизнеса и да открие свой магазин с парите на Бъртън. Досега беше похарчила само четирийсет лири от петстотинте, които беше взела от него. На борда на кораба смени петдесет и това ѝ даде двеста и петдесет американски долара. Останалите четиристотин и десет биха ѝ донесли още две хиляди. Това представляваше истинско състояние, но също така беше бъдещето на нея и Шийми и трябваше да ги пази. От опит знаеше, че надниците от коя да е фабрика стигат за наема на мърлява стая и оскъдна храна. Ако не внимаваше, щеше да свърши, използвайки тези пари, за да свърже двата края и в крайна сметка щеше да ги профука за нищо. Това значеше, че би се оказала също така бедна, както в Уайтчапъл. А тя беше твърдо решена, че вече никога няма да е бедна. Щеше да забогатее. Имаше да изпълнява обещания, отнасящи се за Уилям Бъртън и Шиън Бомбето и макар да нямаше представа в каква форма ще бъде отмъщението ѝ, знаеше, че ще ѝ трябват пари — при това много, — за да го изпълни. Щеше да се движи нагоре, а не надолу и хъркащата развалина в съседната стая щеше да ѝ помогне.
В банята взе една чаша, която откри до мивката, и я напълни със студена вода. После се върна в спалнята и я изсипа на главата на чичо си.
Той изстена, разкашля се и се изправи. Примигна срещу нея и избъбри:
— Коя си ти, по дяволите? И защо се опитваш да ме удавиш?
Тя се взря смаяно в него.
— Не ни ли помниш? Ние сме твоите племенници. Фиона и Шийми. Вчера говорихме с теб в бирарията на Уелън. Каза, че можем да останем тук.
— Мислех, че съм сънувал — отвърна той и се протегна да вдигне панталоните си от пода.
— Е, помисли пак — заяви ядосано тя. — Не си го сънувал. Както и това, че апартаментът е чист, леглото ти беше оправено и вечеря свинска пържола. Кой я сготви според теб? Някоя фея ли?
— По-скоро дяволът. Беше прегорена.
Той стана от леглото и заиздирва обувките си.
— Благодаря ти — заяви Фиона с още по-силен глас. — Много ти благодаря.
Майкъл притисна длани към ушите си и направи физиономия.
— Главата ме боли. Не говори толкова много.
Фиона вече беше бясна.
— Ще говоря, а ти ще слушаш. Трябва да спреш да пиеш, чичо Майкъл. Съжалявам за смъртта на Моли и знам, че ти е тежко, но ще изгубиш магазина си.
— Вече е загубен — заяви той. — Дължа стотици долари. Пари, c каквито не разполагам. — Докато говореше, отвори най-горното чекмедже на бюрото си.
— Но аз разполагам.
Той се засмя.
— Не и с такава сума — отвърна, докато ровеше из чекмеджето.
— Напротив. Получих… обезщетение. От работодателя на баща ми. За злополуката. Ще ти заема колкото ти е нужно. Можеш да платиш на банката и на всичките си кредитори.
— А! — възкликна Майкъл, намерил търсеното от него.
Измъкна плоско метално шише, отвори го и отпи голяма глътка.
— Не, престани с това — викна изумено Фиона. — Чичо Майкъл, моля те. Изслушай ме…
— Не, ти ме чуй — викна той и я стресна с внезапния си изблик на гняв, — Не ти искам парите. Не ти искам помощта. Онова, което искам, е да ме оставят на мира. — Той отпи още една глътка от уискито, навлече риза и излезе от спалнята.