Последва мълчание. После Мери попита:
— Дал ти е ключа?
Фиона вдигна поглед. Очите на Мери вече не бяха така тревожни. Наведе се напред, приседнала на ръба на стола с напрегнато и развълнувано изражение.
— Един вид. По-скоро го хвърли по мен.
— Боже мой, момиче! Имаш ключа и нужните пари… Можеш да отвориш магазина отново.
Откакто чичо ѝ изхвърча от апартамента, Фиона не спираше да си повтаря абсолютно същото. Сега Мери произнесе мислите ѝ на глас.
— Наистина ли мислиш, че бих могла? — попита тихо.
Мери се пресегна през масата и пое ръцете ѝ в своите.
— Да! Току-що каза, че искаш свой магазин, нали така? Вземи този на чичо си.
— Но аз не разбирам нищо, Мери. Ами ако объркам всичко?
В един момент беше ентусиазирана заради разкриващата се перспектива, а в следващия ужасена.
— Няма, Фиона. Знам, че няма да объркаш нещата. Личи, че си способно момиче. Онова, което не знаеш, ще го научиш. Когато е започнал, Майкъл също не е знаел всичко. И на него се е налагало да се учи.
Цялата идея беше пълна лудост — истинска и неподправена — и съществуваше огромен риск за парите ѝ. Но от мига, когато докосна ключа, искаше ѝ се да опита. Ами ако се получеше? Щеше да спаси магазина, да остави Мери и семейството ѝ в апартамента, да попречи на чичо ѝ да се озове на улицата и да спести на себе си неизбежната потребност да работи във фабрика.
— Предполагам… че трябва да отида в банката и да го обсъдя с онзи, който отговаря за случая — произнесе колебливо. — Досега дори не съм стъпвала в банка. Не знам какво да им кажа. А дори да знаех, те може да не желаят да ме изслушат.
— Обзалагам се, че ще те изслушат. Ще изгубят от търга. Никога няма да си получат обратно пълната сума. Сигурна съм, че биха предпочели вноските по ипотеката да продължат. Ние ще направим каквото можем, нали, Иън? — Иън кимна енергично. — Ще ти помогнем да почистиш. Аз ще гледам Шийми и ще изпера завесите. Не искаме да напускаме апартамента си, нали, Иън? — Иън поклати повторно глава. Чуха как вратата се отваря и затваря. — О, това е Алек — обясни Мери. — И той ще помогне. Може да насади сандъчета с цветя за витрините. Моли се канеше да сложи такива. Искаше да са готови навреме за пролетта. О, Фиона, кажи да. Опитай се.
Фиона се усмихна.
— Добре, ще го направя.
Мери скочи на крака и я прегърна, като повтори безброй пъти как е сигурна, че тя няма да се провали. Щяла да постигне успех с магазина. Седнаха обратно по местата си, а в кухнята влезе мъж на около шейсет години. Дрехите му бяха износени, но чисти и изгладени. Под шапката от туид се показваше побеляла коса. Имаше прошарена брада и кротки зелени очи.
— Ще започна с рибната яхния, Мери — обяви ликуващо с такъв силен шотландски акцент, че Фиона едва го разбра.
— Татко — скара му се Мери, — не умирисвай апартамента, когато имаме гости.
Мери представи Фиона и Шийми на свекъра си и му разказа за плановете им. Той обеща да изработи красиви сандъчета за Фиона и да ги напълни със зюмбюли, нарциси, лалета и теменужки. Заяви, че отива навън да подготви лехите и помоли внука си да му помогне.
— Идвам, дядо — отвърна Иън и пъхна последната хапка джинджифилов кейк в устата си.
Взе кофите от дядо си наблюдаван тъжно от Шийми.
— Искаш ли и ти да помогнеш? — обърна се Мери към Шийми. — Сигурна съм, че още чифт ръце ще им дойдат добре. — Момченцето кимна ентусиазирано. — Тръгвай тогава.
Фиона се усмихна на брат си, който с кофа в ръка последва Алек и Иън. Щеше да му се отрази добре да прекара известно време навън в компания, вместо да мисли кой е умрял. Тя помогна на Мери да раздигне съдовете от чая и двете решиха, че е най-добре мигом да се захващат с почистването на магазина.
Докато Мери тършуваше из килера за сапун, парцали и четки, Фиона погледна през прозореца да провери как е брат ѝ. Кухнята гледаше към задния двор и тя успя да го види ясно; размесваше с мотика тор и пръст в една ръчна количка. Затрудняваше се с големия инструмент, но тя чуваше как Алек го насърчава и му обяснява, че ако хване дръжката малко по-ниско, ще му е по-лесно да го управлява.
Лъхна вятър. В понеделник беше първият ден от април и пролетта — ако се съдеше по лекия ветрец — не беше далече. Тя се радваше. Топлото време означаваше, че няма да се налага да влага много пари в отопление на сградата. Стомахът ѝ се сви, като си помисли за магазина, но си припомни, че беше оцеляла след загубата на семейството си, изплъзна се от ръцете на убийци и намери безопасност за себе си и брат си. Все някак щеше да се справи с магазин за хранителни стоки.