— Готови сме — заяви Мери, пое бебето от нея и ѝ връчи метла, метална кофа и калъп сапун. — Само ще взема кошчето на Нел и тръгваме надолу.
Отвън, докато вкарваше ключа в ключалката на магазина, Мери каза:
— Само помисли, момиче. В Ню Йорк си от ден и вече имаш магазин. Това те кара да мислиш, че всички онези твърдения как Америка е обетованата земя и улиците ѝ са настлани със злато, може и да са истина, нали?
Ключалката изщрака. Фиона завъртя топката и вратата се отвори. Лъхна я достатъчно силна воня, че да я събори. Повдигна ѝ се и тя покри носа си с един от парцалите на Мери. Когато очите ѝ привикнаха към мрака в помещението, тя забеляза източника на миризмата — охладител за месо. Съдържанието му мърдаше. Ларви, осъзна тя. Хиляди на брой. Дебели, гърчещи се и бели. Тя преглътна с усилие в опит да задържи в стомаха си току-що изядения джинджифилов кейк.
— Това ме кара да мисля, че нещо, казано някога на баща ми от един китайски моряк, е самата истина — заговори смаяна от хаоса пред нея.
— Какво е то? — попита Мери с насълзени очи и кърпичка, притисната към носа.
— Внимавай какво си пожелаваш; може да вземе да се сбъдне.
Глава 25
— Тихо, Нел, доброто ми момиченце — припя леко Мери към пищящото бебе, но това не помогна. Плачът на детето беше оглушителен.
— Фий? Може ли да ми дадеш пари за понички?
— Не, Шийми, не можеш да ядеш понички за храненето по пладне.
— Обяд, Фий. Иън казва, че тук така му викат. Искам пет цента.
— Не.
— Чарли винаги ми даваше пет цента.
— Чарли никога не ти е давал пет цента. В Лондон нямахме центове.
— Добре, значи пени. Ще ми дадеш ли пет пени?
От мазето се разнесе ужасяващ грохот, последван от крясъци.
— Иън, виж какво направи! Целият съм покрит с тази гадост.
Фиона хвърли кърпата, с която лъскаше касовия апарат и изтича до вратата.
— Иън! Роби! Добре ли сте? — опита се да надвика тя плача на Нел.
Иън се намираше по средата на стълбите, подхванал дървен сандък. По-надолу стоеше приятелят му Роби, който държеше другия му край и беше покрит с кафеникава каша.
— Опитвахме се да качим до горе сандък с гнили ябълки. Той обаче се разпадна.
Фиона почувства, как някой подръпва полата ѝ.
— Фий, искам пет цента.
Мери извика, че виещата като сирена Нел сигурно е мокра и ще я качи горе. Фиона нареди на момчетата също да се качат горе и да се почистят. Бръкна с мръсна ръка в джоба на полата си и извади две монети от по двайсет пет цента.
— Иън, когато свършиш, върви и купи храна… така де, обяд за всички — поръча. — И вземи Шийми със себе си, моля те.
Когато всички излязоха и магазинът остана тих, Фиона седна на един стол зад тезгяха и се облегна на стената. Беше потна, мръсна, уморена и всичко я болеше. Оптимизмът, който почувства край кухненската маса на Мери в петък, се беше изпарил, оставяйки я с усещането, че е отхапала далеч по-голяма хапка, отколкото може да сдъвче. Тя, заедно с Мери, Иън и Роби, чистеха от дни, без да спират, а още я чакаха планини от работа. Стори ѝ се, че апартаментът на Майкъл е абсолютно бунище; в сравнение с това тук обаче не беше нищо.
Гризачите и занемаряването бяха довели мястото до пълно опустошение. След като се пребориха с безбожната воня на изгнилото месо, двете с Мери откриха гнездо на плъхове в един сандък за чай. Други бяха пробили дупки в бидоните с туршия и тя се беше разсипала по целия под; бяха прегризали кутиите за пури, за да се докопат до тютюна. Брашното и овесът бяха пълни с житоядци. По повърхността на меда и меласата бяха залепнали мъртви мухи. Плодовете и зеленчуците се бяха съсухрили в кошовете си.
Отне им два дни само да изхвърлят гнилата стока. Охладителят за месо също трябваше да се махне; беше съсипан. Мери, Иън и Роби бяха работили като впрегатни коне. Тя искаше да им плати, но Мери отказа всякакви пари. Все пак Фиона беше успяла да пробута по долар на двете момчета, когато тя не гледаше. Алек също се трудеше. Той беше отвън и изработваше сандъчета за витрините. Шийми също имаше своя дял, чистеше от прах всичко, до което можеше да достигне. Само Майкъл не се виждаше никакъв. Не си мръдна пръста да помогне. Дори когато сутринта го потърси при Уелън, за да го пита за касовия апарат.
— Не мога да отворя касата, чичо Майкъл — уведоми го напрегнато, ядосана, че вече е пиян. — Има ли ключ за нея?