— Да. Да — Определено — отвърна Ник. — Илюстрацията е много грабваща.
— Ами думите? Харесвате ли ги…
— За бога, Нейт! Покани ги да седнат — скара му се Мадалена.
— Съжалявам. Моля ви… Седнете — каза и посочи към диван, покрит със скици и постери.
Фиона премести един от тях настрани.
— Извинете ни за хаоса — продължи Нейт. — Освен, че живеем тук и работим. Тъкмо се захващаме с нов бизнес. Отваряме рекламна агенция. Истинска лудница е.
— Този е прекрасен, господин Фелдман — отбеляза Фиона, разглеждайки с възхищение постера в ръката си.
— Нейт, моля те.
— Нейт — повтори тя. — Каква прекрасна картина. — Надписът на плаката гласеше: „Бисквитите животни на Уитън — приключение във всяка кутия”. Илюстрацията изобразяваше деца в своята детска стая, които тъкмо бяха отворили кутия „Уитънс”. Бисквитите се бяха изплъзнали навън, бяха се преобразили в истински зебри, тигри и жирафи и лудуваха из стаята с деца по гърбовете си. Фиона знаеше, че Шийми щеше да започне да ѝ вади душата за такава в мига щом я видеше. — „Уитънс” сигурно продават кутиите си с бисквитите една през друга с подобна реклама — отбеляза.
— Ами… Всъщност — заговори смутено Нейт. — Тази още не е тръгнала.
— Никоя от намиращите се тук не е реализирана още — намеси се Мади и стана от мястото си зад масата. — Отворихме само преди седмица. Все още сме прекалено нови за клиентите.
— Всички са изработени на риск — обясни Нейт. — Свързахме се е няколко компании и им предложихме да изработим първата безплатно. Ако привлече клиенти, ще ни платят за втората.
— Звучи ми като доста труден старт — включи се Ник.
— Така е. Но скоро ще сме на истинска печалба — заяви оптимистично Нейт. — Имаме безброй контакти. Аз — с „Петингил”. Това е фирмата, в която работех преди. А Мади с „Джей Уолтър Томпсън”. Само е въпрос първо да се докажем, нали, Мад?
Мади кимна и се усмихна на мъжа си, а Фиона зърна двамата да си разменят обнадеждени, но в същото време тревожни погледи.
— Днес наистина забравих за доброто възпитание. Да ви предложим ли нещо за пийване? Обяд?
— О! Нейт, скъпи… Днес още не съм ходила на пазар — заговори притеснено Мади. Обърна се към Фиона, а лицето ѝ пламтеше. — Толкова сме заети, че забравих да отида.
Фиона осъзна, че Мади и Нейт бяха без пукната пара.
— О, всичко е наред. И без друго не можем да останем дълго — отвърна припряно. — Ние… Аз… Имаме работа в магазина и…
Ник се намеси, любезен както винаги.
— Вижте, не бих приел да ни сервирате каквото и да било, след като преди малко се появих на прага на Фиона с огромна кошница с храна и две бутилки от най-хубавото шампанско „Вдовицата Клико”. Защо вместо това не дойдете да хапнете с нас? Настоявам. Наистина. Купих прекалено много и няма да понеса да се съсипе. Не и при положение, че има гладуващи деца в… — Той махна с ръка. — Е, където в днешни времена се намират гладуващите деца.
Фиона настоя да приемат и накрая те се съгласиха. В магазина Ник отвори кошницата и извади хайвер, салата от омари, желирано пиле, пушена сьомга, хляб, плодове и красиви малки пастички. Кошницата съдържаше също порцеланови чинии, сребърни прибори и кристални чаши за четирима, но храната беше достатъчно за два пъти по толкова. Използваха тезгяха за маса и докато се хранеха, разговаряха. Нейт и Мади искаха да научат всичко за Фиона и Ник и какви са плановете им за престоя в града. После Нейт произнесе лекция пред Фиона на тема новия бизнес на рекламиране, за неговата сила, значимост и потребността да запечаташ името си в общественото съзнание. Каза ѝ, че трябва да се рекламира, когато отново открие магазина. Тя го увери, че ще е техният първи плащащ клиент, а Ник добави, че той ще е вторият.
Докато ядяха, момчетата се върнаха с огромен плик понички, който Фиона им отне, докато не хапнеха малко свястна храна. Иън изтича до горе за още чинии. Шийми прегърна Ник и му обясни колко се радва, задето той не е мъртъв.
— Не питай — каза Фиона при ужасената му физиономия.
Шийми го наричаше татко и на Фиона ѝ се наложи да обясни на Мади и Нейт, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Появи се Мери, която беше нахранила Нел и я беше сложила да поспи. Запозна се с Ник, а той ѝ подаде чаша шампанско. След малко влезе и Алек със завършено сандъче за витрината, който се удиви колко добре изглеждал магазинът.
— Благодаря ти, Алек — отвърна притеснено Фиона, докато му сервираше. — Надявам се да не чистя за следващия собственик.
Мери заяви, че тревогите ѝ са напразни, а Мади, вече приключила с обяда, се огледа и отбеляза, че мекият бежов цвят би бил много по-подходящ от обикновения бял на стените в момента. Даде на Фиона адреса на близък магазин за боя и името на цвета, който имаше предвид, а Иън и Роби предложиха да я купят. Мади обясни, че стените първо трябва да бъдат измити, преди да се боядисат, взе една кофа, пълна с вода и сапун, нави ръкави и се захвана да търка. Трогната, Фиона ѝ каза, че не е нужно да го прави, но тя вдигна рамене и отвърна, че в противен случай трябвало да се върне към работата си заедно с мъжа си, а честно казано предпочитала да мие стени. Преструвайки се на обиден, Нейт взе кърпа и започна да полира бравата на вратата. Ентусиазираният, но неопитен Ник хвана пръчка със закачен на края ѝ парцал и започна да го разхожда по пода, с което само успя да го направи още по-мръсен.