Стисна още по-здраво папката си. Беше навела глава и не забеляза елегантно облечения мъж на коженото кресло пред офиса на Елис, който беше опрял глезена на единия си крак в коляното на другия. Висок, около четирийсетгодишен и с впечатляващо добра външност, той я огледа с интерес и възхищение. Угаси пурата, която държеше, стана и приближи до нея.
— Елис ви отказа ли?
Фиона, която все още се опитваше да въздържи сълзите си, кимна енергично.
— Държи се като някоя бабичка. Седнете.
— Моля?
— Седнете. Чух разговора ви. Идеите ви са добри. Хрумването ви да се диференцирате е чудесно.
— Да какво?
— Да се диференцирате. — Той се усмихна. — Харесва ли ви думата? Означава, че се откроявате от конкуренцията. Предлагате неща, които те не предлагат. Ще видя какво мога да направя.
Той изчезна в офиса на Елис и хлопна вратата зад гърба си. Смаяна, Фиона остана точно там, където я беше оставил, докато госпожица Майлс не ѝ каза да седне.
— Кой е той? — попита я Фиона.
— Уилям Макклейн — отвърна секретарката с благоговение.
— Кой?
— Макклейн. Мините „Макклейн“. Дърводобивната компания „Макклейн“. Просто един от най-богатите мъже в Ню Йорк — отвърна тя с тон, подсказващ, че има Фиона за загубенячка, задето не е наясно. — Сложил е началото на капитала си със сребро — обясни с приглушен глас. — После се е захванал с дърводобив. Сега разработва планове за първия подземен влак в Ню Йорк. Говори се, че смятал да се захване с телефони и електричество.
Фиона имаше само най-бегла представа какво е телефон и никаква по отношение на електричеството, но кимна, преструвайки се, че разбира.
Собственик е и на Първа търговска банка. И освен това… — тя се наведе по-близо до Фиона — той е вдовец. Жена му умря преди две години. Оттогава всички светски дами са по петите му.
Вратата на господин Елис отново се отвори и това сложи край на разговора. Господин Макклейн излезе.
— Получавате магазина си — информира накратко Фиона. — Вижте се с господин Елис за подробностите. И похарчете малко повече за реклама. Ако ви е възможно, ангажирайте цяла страница и я пуснете в събота, а не в неделя, дори да е по-скъпо. Именно тогава се плаща на повечето мъже в района. Хубаво е името ви да е прясно в ума им, когато имат парите, а не когато вече са похарчени.
Преди Фиона да успее да промълви и една дума, той повдигна леко шапката си към нея и госпожица Майлс и си тръгна, оставяйки я да стои на мястото си, взряна в гърба му и шепнеща:
— Благодаря.
Глава 27
Всички големи и плътно застроени една до друга, облицовани с варовик къщи на Албъмарл Стрийт в сравнително новия и модерен квартал Пимлико бяха безупречно поддържани. Капаците на прозорците и вратите бяха боядисани в еднакъв лъскав черен цвят, месинговите пощенски кутии — полирани до блясък, подхождащите теракотените сандъчета или керамичните вази — пълни с цветя. Пред всяка постройка имаше черна газена лампа, която светеше ярко в девет часа тази дъждовна априлска вечер.
Къщите, солидни и еднообразни, макар и лишени от вдъхновение като форма, във всеки случай бяха безукорни функционално, качество така желано от техните обитатели — прясно забогатели членове на средната класа, решени да се докажат като не по-малко изтънчени и уважавани от притежаващите стари пари съседи в Белгрейвия и Найтсбридж. Нямаше нищо разрушено, нищо не на място или неприлично. По улицата нямаше боклук, нито скитници или улични кучета. Беше тихо като в гробищен парк и задушаващо като в ковчег. Джо Бристоу ненавиждаше мястото.
Копнееше за колорита и живота на Монтагю Стрийт. Липсваше му да се прибира у дома вечер при развълнуваните викове на брат си и сестрите си, липсваха му мръсните шегички на приятелите му и импровизираната игра на футбол върху неравния паваж. Но най-много от всичко му липсваше разходката до номер осем, където едно чернокосо момиче седеше на стълбите и играеше с брат си или отхвърляше купчини с дрехи за кърпене. Липсваше му произнасянето на името ѝ и да я наблюдава как вдига глава и на лицето ѝ цъфва усмивка. Предназначена за него.