Модерната му черна карета, теглена от красив дорест кон, и двете сватбен подарък от тъста му, спря до портикото пред къщата. Той не ускори крачка, докато доближаваше вратата, нито сърцето му потрепна в очакване да зърне жена си. Единствената му надежда беше, че вече е заспала, а също и прислужниците, с чието присъствие в дома и в живота си така и не можеше да свикне. Видът на обезпокоената камериерка на върха на стълбището му даде да разбере, че това няма да се сбъдне.
— О, господин Бристоу! Слава богу, че най-накрая сте си у дома — изплака.
— Какво има, госпожо Париш? Защо сте тук отвън? Къде е Матисън?
— В килера е, господине. Търси резервен ключ за кабинета ви.
— Защо…
Думите на Джо бяха заглушени от звъна на счупено стъкло.
— Заради госпожа Бристоу. Заключи се в него и не иска да излезе — произнесе госпожа Париш, останала без дъх. — Мислех, че си е легнала. Тъкмо се бях прибрала в моята стая, когато чух трясък. Изтичах обратно долу… Аз… Не знам какво стана. Тя просто полудя! Разхвърляше документите ви и трошеше разни неща. Не можах да я спра. Опитах, но тя ме избута навън. О, господине, моля ви, качете се при нея. Побързайте, преди да е сторила нещо, с което да навреди на бебето.
Джо изтича на втория етаж. Мили не се чувстваше добре още от завръщането им от сватбеното пътешествие два месеца по-рано. Бременността ѝ беше тежка. Предишния месец беше започнала да кърви и едва не изгуби бебето. Лекарят ѝ нареди да остане на легло.
Докато ровеше в джоба си за ключа, чу ридания от другата страна на вратата, последвани от силно трополене, като че се беше срутила камара с книги. Вкара ключа в ключалката, отвори вратата и установи, че целият му кабинет беше обърнат с главата надолу.
Навред по пода се стелеха хартии. Библиотеката беше съборена. Витрините на секретера му бяха строшени. Мили стоеше насред цялата разруха с лице, мокро от сълзи, русата ѝ коса беше разпусната, а кръглият ѝ корем надигаше нощницата. В ръката си държеше сноп листове. Разпозна ги. Докладът от частния детектив, който беше наел, за да открие Фиона.
— Връщай се в леглото, Мили. Знаеш, че не бива да ставаш.
— Не можех да заспя — отвърна през сълзи. — Затова станах да проверя дали си вкъщи. Открих това. Видях го на бюрото ти. Издирваш я, нали? Преместила се е… или е напуснала Лондон и ти се опитваш да я откриеш.
Джо не ѝ отговори. Не го беше видяла на бюрото му, защото той го беше заключил в секретера си. Все пак не му се струваше разумно да спорят по този въпроса в момента. Отлично знаеше в какво се превръща тя, когато е ядосана.
— Хайде, Мили, знаеш какво каза лекарят…
— Отговори ми, проклет да си! — кресна тя и хвърли листовете по него.
— Няма да говоря за това сега — заяви той категорично. — Прекалено си разстроена. Трябва да се успокоиш, защото иначе ще навредиш на бебето.
— Спиш с нея, нали? Сигурно го правиш, защото с мен не спиш. Нито веднъж за пет месеца. През цялото това време ме убеждаваше, че се прибираш късно заради работата си, но не е така, нали? Заради онази мръсна малка уличница е. — Тя се спусна към Джо и заудря гърдите му с юмруци. — Престани! — кресна. — Престани да се виждаш с нея!
Джо я улови за китките.
— Достатъчно! — викна.
Тя се задърпа и заизвива ръце в опит да се освободи от хватката му, като в това време сипеше ругатни към него. После изведнъж спря. Потрепна и после замръзна, напълно неподвижна.
— Какво има? — попита я той.
Тя го погледна с големи уплашени очи. Ръцете ѝ се стрелнаха към корема. От устните ѝ се откъсна стон и тя се преви на две. Джо я подхвана. Опита се да я изправи на крака, но тя не можеше. Изплака два пъти, впивайки нокти в ръката му.
— Шшт, всичко е наред — заговори той в старанието си да я усмири. — Поеми дълбоко въздух. Добро момиче. Всичко ще се оправи. Просто контракция. Лекарят каза, че е възможно да се случват, нали помниш? Поръча да не се тревожиш.
Но не беше просто контракция. Когато тя направи няколко крачки, като все още се мъчеше да се изправи, той забеляза на килима под нея лъскави капки кръв.
— Мили, чуй ме — заговори, като се стараеше да звучи спокойно. — Ще се обадя на лекаря. Той ще дойде да те прегледа и всичко ще бъде наред. Сега да те сложим обратно в леглото.
Тя кимна и тръгна към вратата. Завладя я нов пристъп на болка, който я накара отново да се превие на две. Именно тогава забеляза алените петна върху върховете на белите си пантофи.