Луси преглътна.
— Беше убита. От Изкормвача — започна тя. — Убил една жена на номер десет. Франсес Сойър. Случило се е късно вечерта, но от полицията мислят, че Кейт го е видяла. Била на път към лекаря. Бебето ѝ беше болно. Джак… Той… Убил и нея. О, боже. Съжалявам, че аз ви го съобщавам.
Цялото тяло на Джо се разтресе. Изпита ужас, какъвто не беше изживявал никога преди. Такъв, който смрази кръвта му, костите му, сърцето му.
— Той… Фиона…
— Тя е намерила майка си. — Луси затвори очи. — Горкото момиче. Няма да забравя тази нощ, докато съм жива.
— Тя къде е сега? — попита, премалял от облекчение.
— За последно чух, че отишла да живее с приятел на семейството. Той е полицай.
— Роди. Роди O’Meapa.
— Да, нещо подобно. Той се грижеше за нея и малкия ѝ брат.
— Ами Чарли? А бебето?
— И двамата са мъртви. Бебето си отиде веднага след майката. А момчето недълго след това. Дошъл си вкъщи след бой, видял майка си и избягал. Откриха тялото му в реката.
Джо прикри лице с ръце.
— Боже мой — прошепна. — Какво ѝ причиних? Изоставих я в тази дупка. Оставих я да живее така…
— Добре ли сте, господин Бристоу? — попита Луси.
Джо не я чу. Изправи се, напълно замаян, едва способен да диша.
— Трябва да я намеря… — заяви.
Направи крачка към вратата. Зрението му се замъгли. Краката му се подгънаха и той се строполи на земята.
— Имате посетител, господин O’Meapa. Един младеж. Чака ви горе.
От мястото, където седеше, на две стъпала над етажната площадка, Джо чу Роди да разговаря с хазайката в коридора долу. До слуха му достигнаха тежките стъпки на Роди и в следващия момент той беше на площадката. Беше облечен в полицейска униформа и носеше торби с покупки. Беше остарял на вид след последната им среща. Загубата на Пади и на другите членове на семейството явно го беше покъртила дълбоко. Джо знаеше, че те му бяха повече от приятели. Те бяха неговото семейство. Единственото, което беше имал. У него се надигнаха чувство на тъга, вина и разкаяние, постоянните му спътници в последно време. Не беше ял, нито спал след срещата си с Луси Брейди предишния ден. Вината за всичко това беше негова. Изцяло.
— Здравей, Роди.
— Добър вечер — поздрави Роди. Изражението му даде на Джо да разбере, че не се радва да го види. — Изглеждаш ужасно, момче, и никак не съжалявам да го кажа. Тази твоя жена не те ли храни?
Той отвори вратата на апартамента си и го подкани да влезе. Направи му знак да седне, но Джо остана прав.
— Роди, аз… трябва да видя Фиона. Тук ли е?
— Не — отвърна Роди, докато сваляше сакото си и го окачваше на облегалката на стола.
— Знаеш ли къде е?
— Не.
Джо не му повярва.
— Хайде, Роди.
— Казах, че не знам къде е.
— Не знаеш? Прибрал си я и си се грижил за нея.
Роди се обърна и гневът в очите му беше пронизващ.
— Да, така е. А това е повече, отколкото може да се каже за други.
Джо заби поглед в пода.
— Виж, Роди… Знам, че съм мръсник. Не е нужно ти да ми го изтъкваш. Просто искам да знам, че е добре. Искам да я видя. Кажи ми къде е. Моля те.
— Момче, говоря ти истината. Не знам къде е тя.
Джо се канеше да продължи да настоява, но забеляза, че тревогата е сменила гнева по лицето на Роди. Нещо не беше наред.
— Какво има? — попита. — Какво става?
— Ще ми се да знаех. — Роди седна до масата и си наля бира от пръстена кана. — Трябва да призная, че съм много разочарован да те видя, момче. И причината не е само, че не искам да те знам дори. — Той побутна каната в негова посока, но Джо поклати глава. — Влак ли чакаш? Седни. — Джо изпълни, каквото му беше казано и Роди продължи. — Фиона беше тук. Заедно с Шийми.
Джо кимна.
— Вчера се видях с Луси Брейди. Тя ми разказа какво се е случило.
— Отседна при мен, след като майка ѝ беше убита. Отне ѝ известно време да се изправи на крака, но след няколко седмици започна да се справя с живота. Говореше, че се кани да потърси работа и собствена квартира, а после една вечер се прибрах у дома и намерих бележка, в която ме уведомяваше, че си тръгва. Най-неочаквано. Пишеше, че била получила някакви пари от Бъртън — компенсация за смъртта на Пади — и искала да напусне бързо без дълги сбогувания. Не пишеше къде отива.
— Това не звучи в неин стил. Защо не би желала да знаеш къде се мести?
— Предположих, че е дошла при теб и не е искала да науча, с ясното съзнание, че бих я спрял. Но присъствието ти тук слага край на тази теория.