— Какво иска Шиън от Фиона?
Стан не отговори. Джо притисна бухалката още по-силно. Ръцете на Стан се вкопчиха в нея; той падна на колене. Задушаваше се. Джо отслаби леко натиска. Това беше грешка; Стан се беше преструвал. Сграбчи ръцете на Джо и ги вдигна над главата му. Джо се строполи тежко и удари глава в паветата. Ярката светлина пред погледа му го заслепи за няколко секунди; опита се да се изправи, но залитна. Сега Стан се извисяваше над него и заплашваше да строши черепа му, ако не каже къде е Фиона. Джо, който лежеше на лявата си страна, все още държеше бухалката. Знаеше, че разполага с около две секунди да я вкара в употреба или в противен случай на сутринта щяха да го открият да лежи тук с глава, пръсната като диня. Изправи се до седнало положение и стовари тоягата върху коляното на Стан, надавайки смразяващ кръвта вик. Това дойде в повече на Стан. С обещанието, че следващия път, когато види Джо, ще го убие, той заотстъпва със залитане.
Джо стана от земята. Искаше да го подгони, но краката не го слушаха. Главата му пулсираше. Докосна мястото и потръпна, когато напипа огромната цицина. Работата не беше добра. Ако Стан беше готов да го пребие до смърт при най-малкото подозрение, че може да знае къде се намира Фиона, какво ли щяха да ѝ сторят, щом я откриеха? Как беше успяла да се замеси точно с Шиън от всички възможни хора? И защо? Трябваше да се свърже с Хенри Бенджамин, частния детектив, когото беше наел, и да му каже да се забърза. Срещнаха се два дни по-рано. Според Бенджамин Фиона не можела да е далече. Беше убеден, че ще успее да я открие до седмица или две. Твърде дълъг срок. Джо искаше да я намерят до утре. Фиона беше умна и корава; но Шиън Бомбето беше още по-корав.
— Това е най-трудното — заяви Мили. — Да намериш добра бавачка. Вече се срещнах с десет и на никоя не бих поверила дори котка, а какво остава за бебе. Няма как да си прекалено предпазлив. Харесах последната жена, но госпожа Париш каза, че я видяла да слага бисквити в джоба си, когато съм излязла от стаята. Не знаела, че я наблюдава. Не може да имаш подла бавачка. Бог знае какво би сторила, като ми види гърба. Сали Енис каза, че хванала нейната да добавя джин към млякото на бебето. Можеш ли да си представиш?
Джо вдигна глава от сметките, които преглеждаше.
— Не, не мога — отвърна, като полагаше максимални усилия да звучи заинтересован.
— Не знам какво ще правя — продължи притеснено и остави настрана ръкоделието си. — От агенцията обещаха да пратят още жени, но какво ще стане, ако не успея да намеря някого навреме? Ами ако бебето се роди и аз още нямам бавачка?
— Мили, ще намериш някого. Имаш предостатъчно време. Леля ти също ще дойде, за да помага. Ако се наложи, тя ще ти избере бавачка. Не се тревожи за това. Онова, което трябва да сториш, е да завършиш роклята за кръщенето. Не можем да го кръстим в пелени, нали така? — Джо се постара да звучи позитивно.
Знаеше каква е истинската причина за тревогата ѝ и не желаеше тя да се задълбава в нея.
— Прав си — съгласи се Мили.
Усмихна се храбро и той се почувства облекчен.
Четири дни по-рано, след като беше вдигнала една тежка ваза, поставена на висок рафт, тя внезапно започна да кърви. Повикаха лекаря ѝ. Той успя да спре кървенето и спаси бебето, но каза, че все още е налице риск от помятане. Сложи я на легло и нареди да няма никакво физическо напрежение или емоционален стрес. Сега, като я гледаше под чезнещата светлина на неделния следобед, Джо забеляза колко изтощена изглежда. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове. Беше твърде бледа. Стана му жал за нея. Болеше го да гледа как страда.
По-рано през деня не се беше почувствала добре и прати Олив, личната си камериерка, до кабинета му да го попита дали може да поседи с нея и да ѝ прави компания, докато заспи. Той се съгласи, донесе със себе си счетоводните книжа, върху които работеше и седна на едно кресло до леглото ѝ. Полагаше усърдие да бъде по-добър съпруг и да ѝ предложи утеха.
Тя бърбореше за роклята за кръщенето и другите дрешки, които приготвяше за бебето. Той се опита да се съсредоточи и да бъде част от разговора, но беше трудно. Разсейваха го други мисли. Предишната вечер пак се срещна с Бенджамин. Мъжът се появи в кръчмата, където го очакваше Джо.
— Разпознавате ли това? — попита и пусна нещо в ръката му.
Беше синият камък от реката. Онзи, който даде на Фиона.
Бенджамин обясни, че го намерил в заложна къща в близост до апартамента на Роди. Собственикът не само че си спомнял момиче, отговарящо на описанието на Фиона, но също така си припомнил, че тя заменила камъка за пари в брой и пътна чанта, а с нея имало малко момче. Каза, че освен това оставила златен пръстен с миниатюрен сапфир, но него вече бил продал. На Бенджамин се беше наложило да плати пет лири, за да получи камъка. На собственика на заложната къща му било ясно какво държи в ръцете си — древен скарабей, вероятно изпаднал от пръстена на римски благородник, един от завоевателите, довели флота си по Темза.