— Било е момче — произнесе глухо Джо.
Лекарят кимна. Положи ръка на рамото на Джо.
— Бременността беше в твърде ранен стадий, за да оцелее извън утробата. Само би се мъчило. Тя ще има други бебета. След време.
— Да вляза ли при нея? — попита Джо и понечи да се изправи.
Доктор Лайънс задържа дланта си на рамото му и го принуди да седне обратно.
— Не, не — отвърна бързо. — Идеята не е добра. Още не. Господин Питърсън ще излезе всеки момент. Той ще поговори с вас.
Лекарят отиде да закуси и обеща да се върне след един час, за да провери как е Мили.
Джо се строполи обратно на пейката, празен, неможещ дори да заплаче. Бебето беше мъртвородено. Като всичко друго в живота му, всичките му мечти и надежди. Като всичко, което някога беше желал да бъде — добър, мил, стабилен. Любящ съпруг и баща. Откакто почувства мъничкото създание да рита, надяваше се да го държи в прегръдките си, да го закриля и обича. Леките му, проучващи света движения, бяха като обещание, че от тази мъка накрая ще излезе нещо добро. Но сега бебето беше мъртво. Заради него.
Вратата на стаята на Мили се отвори и отвътре се появи тъстът му.
Джо се изправи и се обърна към него.
— Иска ли да ме види? — попита.
Томи стоеше неподвижно със стиснати юмруци, а на лицето му се четеше леден гняв.
— Единствената причина, поради която няма да те убия на мига, е Мили — заяви най-накрая. — Тя ми разказа всичко. Как са стояли нещата между вас. За онова момиче. Фиона. Не знам дали желаеше да го стори. Бълнуваше заради болката и хлороформа. Разказа ми за нощта на Гай Фокс… и за нейното участие в цялата история. Нещо, което ми беше трудно да чуя. — Той погледна към пода със стегната челюст, а после обратно към Джо. — Искам да напуснеш къщата и живота ни. Вземи каквото ти принадлежи и си върви. Ще последва развод на базата на прелюбодеяние. От твоя страна. Ако оспорваш, ще…
— Няма — отвърна Джо.
Развод, помисли си. Щеше да получи свободата си. Трябваше ли да се чувства доволен? Не беше така. Чувстваше се нещастен и засрамен. Никой не се развеждаше. Това беше драстична, грозна и скандална мярка и фактът, че Томи настояваше за нея, само показваше колко го презира. Той, Томи Питърсън, мъжът, чието одобрение някога означаваше всичко за него. Джо взе сакото си. Хвърли поглед към вратата.
— Бих искал да ѝ кажа, че съжалявам — заяви.
Томи поклати глава.
— Остави я на мира.
Докато вървеше по коридора, Томи викна след него:
— Защо? Защо, проклет глупако? Имаше всичко — всичко, което някога би могъл да искаш.
Джо се обърна и му отправи тъжна, изпълнена с горчивина усмивка.
— Всичко, Томи, и в същото време нищо.
Глава 28
— Искам две агнешки пържоли… онези там, големите, да… и половин килограм лук, връзка магданоз и двеста и петдесет грама подсладено масло. Имаш овесени ядки, нали?
— Да, госпожо Оуънс — отвърна Фиона, докато бързаше след клиентката си през претъпкания магазин. — Шийми, миличък, донеси още малко ябълки — викна към брат си. Той изсипа лимоните, които държеше, в един кош и забърза обратно по стълбите към мазето.
Почувства как някой я хваща за лакътя.
— Искам малко от чая ви, мила. Имам купон от листовката… онзи за сто и двайсет грама. Няма да се свърши, нали? — Беше Джули Рейнолдс, която живееше през улицата.
— Госпожице! Госпожице! — прозвуча друг глас. — Искам малко кейк „Мадейра”, преди да се е свършил.
— Веднага, госпожо — викна Фиона в отговор. После се обърна към госпожа Рейнолдс. — Не се тревожете, госпожо Рейнолдс. В мазето имам още два сандъка. Само ми дайте минутка.
Фиона чу силно потропване.
— Млади човече, ще ми дадеш ли малко брашно, моля? — Беше възрастна жена, която почукваше с бастуна си по щанда.
— Веднага, драга моя — отвърна Ник и се втурна към Фиона. Претегли половин килограм ябълки, а тя зарови ръка в коша с лук. Действаха бързо, като едва сдържаха усмивките си. — Боже, тук е пълна лудница. В джоба си имам цял сноп купони от листовките ти и още толкова в касата. След малко ще се наложи да качим от мазето нов сандък с чай. Колко реклами си пуснала?
— Само тази в кварталния вестник.
— Толкова клиенти от една малка реклама? Нейт е прав. Рекламирането върши работа.
Той се отдалечи, за да таксува ябълките на касовия апарат, а Фиона го благослови, задето бе там и помагаше. Би била наникъде без него. Той беше така очарователен и разговорлив. Жените го обожаваха, а той пък си умираше да се прави на магазинер. За него това представляваше нова игра и порасналото дете у него ѝ се наслаждаваше.