Изтича догоре и измъкна една бяла покривка от килера за бельо на Моли. Взе зелената ваза от дневната и една синьо-бяла купа от кухнята, а после се втурна обратно долу. Слезе в мазето на магазина и изрови празна щайга от плодове, голяма кръгла тенекиена кутия от бисквити и няколко кошници, покатери се на витрината и се захвана за работа. Когато свърши, излезе отвън, за да види резултата.
Онова, което беше създала, представляваше идеална картина на пролетта. От зелената ваза, поставена в центъра върху кутията от бисквити, която беше завила с бялата покривка, грееха свежите жълти нарциси. От висок кош отзад стърчаха златистите самуни хляб. До тях върху дървена щайга имаше друга кошница, пълна с пресни картофи. Встрани беше разположена синята купа със снопове аспержи в нея. Най-отпред беше оформила гнездо от слама, в което лежаха шест пачи яйца. Непринудена и съблазнителна, витрината на Фиона не наподобяваше с нищо другите, по които бяха струпани кутии с вакса за обувки, избелели пакети сапун и банални на вид кутии с бонбони. Нейната малка жива картина напомняше за предстоящите дни, изпълнени с топлина и зеленина. За стръковете на лалетата, пробиващи повърхността на влажната земя и за мъничките пъпки по дърветата. Беше ободряваща и развеселяваща за отегчените от зимните плодове и старите картофи минувачи.
Според Фиона витрината илюстрираше първото и най-важно правило в търговията, което беше усвоила от Джо, както и от пазарите и витрините в Уайтчапъл, онова, което разбираше инстинктивно: пробуди желание за нещо и хората ще го купят.
Една загледала се в изложеното жена влезе, последвана от останалия без дъх Иън. Фиона му посочи покупките на госпожа Оуънс и му даде адреса. Той бързо ги събра в щайга и потегли. На вратата се размина с Роби и Фиона даде на него да достави поръчката на госпожа Рейнолдс. Помисли си раздразнено колко добре би било чичо ѝ да работеше редом с нея, вместо да се спиртосва в бирарията на Уелън. Предишния ден успя да го довлече, за да оправи заяждащото чекмедже на касовия апарат и да ѝ покаже как да развие тентата. Струваше ѝ още един долар. И по време на присъствието му в магазина чу много критики по отношение на заредените стоки.
Някои от търговците на едро ѝ бяха продали два пъти повече, отколкото той би поръчал за седмица, възползвайки се от нейната неопитност. Слуша за това, докато не ѝ пламнаха ушите. После счупи яйце в една чиния, проби жълтъка и заяви, че е старо. Зарови ръка в брашното, преся малко през пръстите си и откри житоядци. Забеляза трите сандъка чай от „Милардс” и заяви, че е купила твърде много и щял да изветрее, докато успее да го продаде. Разряза една риба, огледа вътрешностите ѝ и обяви, че е свършила. Тя гневно отвърна, че нищо от това не би се случило, ако той помагаше при зареждането. Мърморейки, той премести сандъците с чай и кафе, както и тези със сухарите, овесените ядки и няколко други стоки от първа необходимост, за които жените идваха често, по-близо до щанда, дръпна стъклениците с какао, индийско орехче и канела далече от слънцето и ѝ поръча да махне кибрита от охладителя за месо, за да не се навлажни.
За един кратък момент той беше опитният и компетентен магазинер, какъвто тя знаеше, че може да бъде, но точно когато реши, че има вероятност да остане и да ѝ помогне, той си тръгна натъжен от мястото. На път за навън се присмя на малките красиви детайли — дантелената драперия, стъклените плата за печивата на Мери, сандъчетата на витрината и ръчно изписаната табелка „Отворено, която Мади беше изработила за нея. Обясни ѝ, че това е работнически квартал и хората се интересуват от по-голямо количество срещу парите си, а не от натруфени витрини.