— Здравейте, госпожо Бристоу — отвърна Фиона с поглед, прикован в Джо.
— О, Роуз! — заговори Кейт. — Дори недей да се шегуваш. Ужасно е. Моля се на Бог да го хванат. Чувствам се притеснена дори да дойда до пазара. Но нали трябва да се яде. Ще взема килограм и половина картофи и килограм грах. Колко струват ябълките ви, мила?
Джо подаде на баща си китката броколи, която държеше. Приближи към Фиона, свали шапката си и обърса чело в ръкава си.
— Иха, днес сме много заети, Фий. Не успявам да заредя със стока достатъчно бързо! Ябълките ни ще свършат, преди да сме приключили. Казах на татко, че трябва да купи повече…
— Но той не послуша — довърши Фиона вместо него и стисна ръката му съчувствено. Това оплакване не беше нещо ново. Джо все подтикваше баща си да разшири бизнеса, а господин Бристоу се опъваше. Знаеше колко го боли, задето баща му никога не го слушаше. — Дванайсет и две — издекламира тя личния им код, настоящата сума пари, с която разполагаха в кутията от какао, за да го разведри. — Мисли за това.
— Ще го правя — обеща усмихнато той. — Тази вечер ще станат повече. Би трябвало да изкарам нещо допълнително при цялата тази тълпа. Не успявам да си поема дъх от клиенти. — Той хвърли поглед към баща си и по-малкия си брат Джими, които бяха обкръжени от купувачи. — По-добре да се връщам. Ще се видим утре следобед. Ще бъдеш ли тук?
— О, не знам — заяви безгрижно Фиона. — Може другите ми ухажори да ме поканят.
Джо завъртя очи.
— Така значи? Като например продавачът на месо за котки ли? — попита, като имаше предвид кокалестия старец през две сергии, който търгуваше с карантия за храна на домашни любимци. — Или може би имаш предвид търговеца на вехтории!
— Винаги ще избера вехтошар пред негоден за нищо зарзаватчия — отвърна Фиона, като побуташе върха на обувката му с този на своята.
— О, аз ще взема зарзаватчията! — прозвънтя женски глас.
Фиона завъртя глава и си наложи да сдържи сумтенето. Беше Мили Питърсън. Разглезената, безочлива и надменна Мили. Толкова руса, толкова пищна, толкова красива. Истинска проклета малка кучка. Томи, бащата на Мили беше един от най-едрите търговци на плодове и зеленчуци в цял Лондон с филиали на фирмата за продажба на едро както в Ийст Енд, така и в Ковънт Гардън. Постигнал всичко съвсем сам, той беше започнал единствено с една ръчна количка и собствените си умения, но с усилена работа и малко късмет си беше проправил път до върха. По думите на останалите бизнесмени нямаше по-ловък от него. Колкото и да беше зает, прекарваше възможно най-много време на улицата, за да получава информация от първа ръка, като наблюдаваше клиентите си и техните клиенти.
Томи беше израснал в Уайтчапъл. Още прясно задомен беше живял на Чиксенд Стрийт само на пряка разстояние от Монтагю Стрийт. Като дете Мили беше играла с Фиона, Джо и всички други деца от квартала. Но когато започна да прави пари, Питърсън премести семейството си в по-добър район — процъфтяващия Пимлико. Скоро след като се преместиха, жената на Томи забременя с второто им дете. Умря при раждането, а и бебето заедно с нея. Томи беше съсипан. Остана му само Мили и това я превърна в център на неговото съществуване. Заливаше я с внимание и подаръци в опит да компенсира загубата на майка ѝ. Каквото и да пожелаеше Мили, получаваше го. А още от малко момиче тя желаеше Джо. И макар Джо да не отвръщаше на чувствата ѝ, Мили упорстваше, твърдо решена да получи каквото иска. Обикновено го постигаше.
Фиона Финеган и Мили Питърсън не се обичаха и стига да можеше, Фиона би ѝ казала къде да се дене. Но се намираше пред сергията на Бристоу, а те купуваха повечето от стоката си от бащата на Мили и го правеха на изгодни цени до голяма степен благодарение на добрите им отношения. Разбираше, че трябва да запази приличие и да си държи езика зад зъбите. Или поне се налагаше да се опита.
— Здравей, Джо — поздрави Мили и му се усмихна мило. — Здравей, Фиона — добави и кимна хладно. — Още ли си на Монтагю Стрийт?
— Не, Мили — отвърна Фиона с безизразно лице. — Преселихме се в Уест Енд. В прекрасна къщичка. Името ѝ е Бъкингамския дворец. За баща ми пътят до доковете сутрин е доста дълъг, но пък районът е толкова по-добър.
Мили се усмихна кисело.
— Подиграваш ли ми се?
— Как ти хрумна…
— И така, Мили — намеси се Джо, като стрелна Фиона с поглед, — какво те води насам?
— Просто излязох да се поразходя с баща си. Той искаше да огледа, да види на кого му върви и на кого не. Познаваш го, иска да държи нещата под око.