— Готова съм — обяви. — Да вървим.
— Почакайте — отвърна той и извади носна кърпа от джоба си. Нежно потърка бузата ѝ с нея. — Канела. Плътна линия. Като че сте тръгнали на война.
Тя се засмя. Кожата ѝ беше копринена като розов лист. Той продължаваше да търка, макар канелата да се беше махнала, но накрая престана, преди тя да е помислила, че го прави само за да я докосва. Както беше всъщност.
Поеха напред и тя му заяви, че ако ще го нарича Уил, значи той трябва да ѝ казва Фиона. Съгласи се, потискайки усмивка заради вида ѝ. Кичури коса се бяха изплъзнали от кока ѝ, а дрехите ѝ бяха изцапани и омачкани. Но лицето ѝ грееше, а магнетичните ѝ очи с цвят на кобалт блестяха. Уил си помисли, че е най-красивата жена, която е виждал.
Докато се движеха на изток по Осемнайсета улица, той я заразпитва за магазина, какъв тип са клиентите ѝ и откъде има прекрасните си идеи. Отговорите ѝ бяха находчиви и мъдри. А после тя започна да му задава въпроси. Направо го засипваше с тях. Как богатите нюйоркчани са натрупали парите си? Какво са произвеждали? Какво са продавали?
— Ами, Карнеги натрупа състояние от стомана — започна той. — Рокфелер от нефт. Морган чрез железници и банки… Защо искаш да знаеш всичко това, Фиона?
— Защото искам да стана богата. Искам да бъда милионерка, Уил.
— Така ли? — попита той и се усмихна заради поредното нарушено табу. Тя захвърли през рамо още едно социално правило, сякаш беше стара бутилка за мляко. Очевидно не знаеше, че от жените не се очаква да говорят за пари. Или поне жените от неговата класа. Имаше усещането, че не би я било грижа, дори да го знаеше.
— Да, искам. Ти как започна? Как го постигна?
Бам! Още една бутилка за мляко беше разбита на паважа. Никога не разпитвай прекалено директно за финансовото състояние на приятел, бяха го учили. Но нейната прямота му се стори приятна, а молбата ѝ за съвет трогателна, така че не се поколеба да ѝ даде отговор.
— С малък семеен капитал, благодарение, на който положих началото, дърводобивни терени в Колорадо, които наследих и предвидливостта да купя още земя там с много сребро в нея.
Тя сбърчи чело.
— Аз не разполагам с нищо от тези неща — отбеляза. — Но си мисля… Ако магазинът тръгне добре, бих могла да изтегля друг заем и да отворя втори. Може би на десет или петнайсет улици северно от настоящия…
— В Хеле Кичън? Не ми се струва добра идея.
— Тогава южно — предложи тя. Или пък на няколко пресечки на изток. Може би на Юниън Скуеър. Била съм там, много е натоварено. А после мога да отворя и друг и не след дълго ще разполагам със своя собствена верига.
Уил я изгледа продължително.
— Не ти ли се струва, че ще е разумно да повървиш известно време, преди да затичаш? Отвори само преди ден. Много успешен ден, но все още ти предстои да научиш някои неща, преди да откриеш втори магазин.
— Като какво например?
— Като типа клиентела. Ако отвориш подобен магазин в Хеле Кичън, витрината ти ще изчезне до десет секунди. Ще те оберат посред бял ден. Районът е опасен. И да, права си — Юниън Скуеър е много оживен, но е посещаван от заможни хора, търсещи луксозни стоки, а не бакалски. Чуй съвета, даден ми от баща ми, когато започвах, Фиона: използвай знанията си, за да напредваш. В момента нe си достатъчно наясно с районите на града, за да си позволиш големи инвестиции в който и да било от тях. Не надскачай себе си. Започни с по-малко.
— Как? С какво?
Уил се замисли за секунда.
— Каза, че всички кейкове и курабии са се продали, нали така?
Фиона кимна.
— Вече знаеш, че сладките тестени продукти вървят, така че сега пробвай със солени. Месни пайове… Пай с пиле… този тип неща. Рисковано е — може да не ги пласираш — но рискът е пресметнат. Твърде вероятно е да имаш успех. Опитай с подбор от качествени бонбони. Ако хората купуват бисквити, има голяма вероятност да купят и шоколад. Какво друго? Аспержите са се продали, нали? Онази вечер в „Ректърс” ядох най-прекрасната маруля. Беше съвсем прясна, не съвсем пораснала. Може би хората, на които им допадат свежите зеленчуци биха купили нещо подобно. Има вероятност и да не стане така, но трябва да проучиш всяка възможност. Предвиди всяка евентуална потребност. Бъди първата, която ще предостави на клиентите желаното от тях, дори още да не знаят, че го желаят.
Над главите им се отвори прозорец. Една жена опря дебелите си ръце в перваза и кресна с тежък ирландски акцент.