— Шон! Джими! Къде сте дявол да ви вземе? Пържолите ви изстиват. Прибирайте се веднага или ще ви напердаша.
— Пържоли, Уил — заяви мрачно Фиона, сочейки към прозореца. — Това искат моите клиенти. А от него няма да забогатея.
Уил се засмя.
— Може би няма. Поне не веднага. Но ще се научиш. Ще установиш какво се продава и какво не и причините за това. Ще натрупаш знания. Ще станеш находчива, Фиона. А това е първата стъпка към богатството.
— Така ли?
— Да. Никога не бих се сетил да купя сребърните си мини в Колорадо, ако не бях ходил там заради интересите си, свързани с дърводобива. Не бих правил опит да продам на града плановете си за подземна железница, ако нямах обстойни познания за подземната инфраструктура, благодарение на мините си. Довери ми се по този въпрос. Използвай знанията си, за да напредваш.
Те продължиха да вървят и да разговарят, без да ги е грижа за изминаващото време и нито веднъж не настъпи неловко мълчание, нямаше и секунда, в която някой от тях да не знаеше какво да каже. Уил беше напълно запленен от Фиона; никога не беше срещал някого като нея — толкова изпълнена с плам жена, така пряма и откровена, така лишена от коварство. Привличаше го и го интригуваше. Той искаше да научи повече за нея. Попита я за семейството ѝ и когато тя му разказа какво им се е случило, той се закова на място на Осемнайсета улица между Пето Авеню и Бродуей, неспособен да повярва какво е преживяла. То обясняваше всичко за нея, отговаряше на всички въпроси. Защо беше тук. Защо толкова държеше да успее с магазина, защо беше така решена да забогатее. Той се възхищаваше на куража ѝ и на силата на духа, но също така сърцето го болеше заради нея. Без да се замисли, сграбчи ръцете ѝ в своите и я помоли да се обърне към него, ако някога се нуждае от каквото и да било — помощ, съвет, всичко. Не беше възнамерявал да го прави; жестът му беше прибързан, но импулсът му надделя. Тя просто стисна ръката му в отговор, благодари му и отвърна, че ще го стори.
Когато достигнаха Юниън Скуеър, Фиона се учуди колко далече са стигнали и обясни, че трябва да се връща. Вечерята щяла да е готова скоро. Преди да поемат обратно обаче, тя забеляза една цветарка, слабичко и мърляво момиче на не повече от дванайсет, да разнася стоката си — червени рози. Фиона ги погледна с копнеж, а после внезапно заяви, че ще купи няколко, макар и да са скъпи. Като награда за доброто начало. Той направи опит да ѝ ги купи, но тя не позволи. Забеляза, че даде на момичето повече пари, отколкото струваха цветята. Обясни му, че обожавала червени рози и му даде една за ревера.
Когато се озоваха обратно пред магазина, на прозореца ги чакаше малко червенокосо момче — брат ѝ, както научи. Извика ѝ да побърза. Уведоми я, че всички умирали от глад. Уил целуна ръката ѝ, задържа я малко по-дълго, отколкото беше редно, и най-накрая се сбогува. Погледна назад, докато файтонът му се отдалечаваше, и я видя да стои на тротоара, да държи розите и да гледа към него. И осъзна, че никога в живота си не беше съжалявал повече за предстоящата перспектива от бутилка „Шато Лафит” и вечеря, включваща седемнайсет блюда.
Глава 29
Стан Кристи и Редж Смит бяха само на метри зад Роди O’Meaра. Той не ги виждаше, но чуваше стъпките им и до слуха му достигна как единият удари бухалка о дланта си.
— Хайде, Бомбе, дай им знак — заговори Роди, докато се настаняваше на масата на Шиън. — Само гледай да си сигурен, че те ще ме докопат преди аз теб.
Шиън се облегна на стола си. Изчисти с език парченце храна от зъбите си, а после кимна рязко. Редж и Стан се върнаха по местата си на бара в „Тадж Махал”. Бомбето бутна чинията си към Роди с по-голямата част от сочната и дебела пържола все още в нея.
— Ето, канех се да я дам на кучката си Вики — Той кимна към лежащия в краката му неугледен и зъл на вид териер, — но с твоите доходи ти може би се нуждаеш повече.
— Не знаех, че си женен, Бомбе — отбеляза Роди, взе полуизядената пържола и я хвърли на кучето. — Жена ти си я бива.
Животното глътна парчето месо наведнъж, а после се изпръцка шумно. Роди чу кикот зад гърба си.
— Млъквайте! — кресна Бомбето. После се втренчи в Роди. — Какво искаш?
— Онази вечер твоите хора на бара са имали схватка с едно момче на име Джо Бристоу.
— Шегуваш се, нали? Не ми казвай, че си тук заради две драскотини.
— Тук съм заради едно момиче. Фиона Финеган. Бристоу каза, че твоите горили искали да научат местонахождението ѝ. Искам да разбера защо.