Ник изсумтя.
— О, не бъди такава мърморана, стара къртице. Добре съм. Наистина съм добре. Признавам, че съм малко уморен, но е така само заради галерията. Наистина се трудих ужасно усърдно в желанието си да определя конкретното място. Оглеждах по десет до дванайсет магазина на ден. И сега го открих! Казах ли ти колко е хубав кварталът? И че отпред има глициния, която надвисва над витрините? Казах ли ти за витрините? Колко са огромни?
— Поне три пъти. Опитваш се да смениш темата.
— Така ли?
— Обещай ми да се храниш, както трябва, Ник. Не само с шампанско и онези ужасни рибешки яйца.
— Добре, обещавам. Сега кажи какво ново при теб, Фий. От брътвежи дори не попитах как си.
Нямаше много за разказване. Седмицата ѝ в магазина беше натоварена. Майкъл още не се беше връщал в бирарията на Уелън и двете с Мери започваха да се надяват, че няма да го стори. Беше поел задълженията си в магазина и дори говореше, че щял да ремонтира кухнята на Мери. Заведе Шийми на пазар за нови дрехи, защото отново беше израснал старите, а на Нел ѝ беше поникнало зъбче.
— Аха — отвърна нетърпеливо Ник, когато свърши. — Какво друго?
— Какво имаш предвид?
Той се усмихна многозначително.
— Уилям Макклейн да се е отбивал отново?
Фиона почервеня.
— Разбира се, че не.
— Още не мога да повярвам. В Ню Йорк си едва от няколко месеца и вече си хвана милионер.
— Ще престанеш ли? Само се поразходихме заедно, това е всичко. Сигурна съм, че повече няма да го видя.
— Той е страшно състоятелен. Помня, че съм чувал баща ми да го споменава. Мисля, че са вечеряли заедно веднъж или два пъти. Видях как те гледа. Сигурен съм, че те харесва.
— Не ставай смешен! На половината на неговата възраст съм и не съм богата като него, нито съм от заможните кръгове.
— Фиона, ти си красива и запленяваща млада жена. Кой мъж не би тичал след теб? Признай… И ти го харесваш, нали? Можеш да ми кажеш.
Фиона го изгледа косо.
— Може би малко — предаде се. — Той е прекрасен човек. Очарователен и мил. Изключително умен е. Знае всичко. Освен това е джентълмен, но…
— Но какво? Как е възможно да има „но” след всичко това?
Фиона вдигна рамене.
— Фий?
Тя се намръщи и затърка с кърпата някакво въображаемо петно.
— О, мисля, че ми е ясно. Заради онзи тип от Лондон, за когото ми разказа ли е всичко? Джо.
Тя затърка още по-усилено.
— Още ли?
Тя остави кърпата настрана.
— Още — призна. — Глупаво е, знам. Опитвам се да го забравя, но не мога. — Вдигна поглед към Ник. — Веднъж чух един докер, мъж загубил ръката си при злополука, да казва на баща ми, че още усеща тази ръка. Обясни, че чувствал болка в ставите при влажно време, а кожата го смъдяла при жега. По същия начин е и с Джо. Няма го, но всъщност не е така. Все още е у мен. Успявам да го видя. Да го чуя. Все още разговарям с него в ума си. Кога ще изчезне това усещане, Ник?
— Когато отново се влюбиш.
— Ами ако не се влюбя?
— Разбира се, че ще се влюбиш. Просто още не си го превъзмогнала. Съветът ми е да прекарваш повече време с Макклейн. Някой от семейство Астор или Вандербилт също биха били добра компания. Точно от това имаш нужда, Фий. Симпатичен нюйоркски милионер. Така ще забравиш твоето зарзаватчийче. За какво си говорихте с Макклейн по време на разходката ви? Така и не ми каза.
— За магазина. За подземните железници.
Ник направи физиономия.
— Колко романтично.
— Той се мъчи да ми помогне, Ник. Казах му, че искам да стана милионерка. Обясних му, че ми е нужно да намеря нещо, което би ме направило богата.
— А той какво отвърна? Издаде ли ти тайната за неговите милиони?
— Посъветва ме да бъда търпелива, да следя и да се уча, да отбелязвам какво се продава и да търся начини да увелича печалбите си. И ако изпълнявам всичко това, може да излезе нещо. В началото ще е малко. А после ще дойдат по-големите неща като предлагането на готвена храна или може би дори откриването на втори магазин. Изрази се по странен начин. Каза да използвам познанията си, за да се развивам.
— Подейства ли? Вече направи ли състояние?
Фиона се намръщи.
— Не. Все пак печелим повече отпреди. Солените печива на Мери се разпродават всеки ден и скоро ще започнем да предлагаме приготвени салати. Всъщност ще ни се наложи да купим нов охладител, за да съхраняваме всичко. Но още не съм милионерка. Дори не съм близо до това.