Двама стоящи наблизо мъже се позасмяха. Уил ги чу, а също и Камерън. Лицето му помръкна.
— Това беше истерично изявление, направено от истерична репортерка, ръководено повече от сърцето, отколкото от разума — отбеляза.
— Онова хлапе беше десетгодишно, Иймс.
— Беше престъпник.
— Беше гладен.
Вбесен, Иймс се обърна към Уил и заяви:
— Ако Уил-младши се появи, ще го уведомите ли, че съм в ресторанта, господин Макклейн?
— Разбира се, Камерън.
— Приятна вечеря, господине.
Той се отдалечи забързано.
— Това не беше особено умен ход, Нел. Ще те наклевети на салонния управител и ще те изхвърлят.
— Сигурна съм, че ще го стори. Защо клубът трябва да се различава от съдебната му зала? Постоянно ме изхвърля от нея, малкият проклетник — отговори тя. — Съжалявам, знам, че е приятел на сина ти.
Уил вдигна рамене.
— Продължава да е малък проклетник.
Почувства нечия длан на рамото си.
— Здравей, татко. Нели — произнесе глас.
Уил се обърна и се усмихна на добре сложения двайсет и четири годишен младеж с руса като пшеница коса, изправил се до него. Беше по-големият му син. Докато го поздравяваше, радостен да го види — Уил винаги се радваше да види което и да било от децата си, — със смайване установи колко приличаше на починалата си майка. Колкото повече израстваше, толкова повече му напомняше на Ана и нейните холандски предци с техните светли коси и тен, сериозност и практичност.
— Имам среща с Камерън. Да се е мяркал? — попита Уил-младши. Камерън и Уил-младши бяха израснали заедно в Хайд Парк на Хъдсън и бяха посещавали заедно „Принстън”, присъединявайки се към едни и същи клубове и студентски сдружения. Сега женени, и двамата имаха къщи в Хъдсън Вали, които да приютяват новите им семейства, и апартаменти в града, където отсядаха през работната седмица.
— В ресторанта е — уведоми го Уил.
— Добре — отговори Уил-младши. После се обърна към Нели. — Унищожителна статия.
— Ще приема думите ти за комплимент.
— Можеш да съсипеш нечия кариера с подобни истории.
— Камерън ще се справи с това и сам. Не му е нужна помощта ми.
От предишния януари, когато беше назначен като съдия в градския криминален съд, Камерън Иймс се беше захванал с усърдно разгласявана кампания да разчисти Ню Йорк. Обратно на безкрайните хвалби, които се сипеха върху него от по-голямата част от градските вестници, Нели, репортер в „Уърлд”, беше написала статия за малко полско момче от Лоуър Ист Сайд, което Камерън беше пратил в манхатънския затвор, след като било хванато да краде хляб. Макар кражбата да беше първо провинение за детето, бяха го затворили редом със закоравели престъпници. На следващата сутрин пазачите намерили тялото му, скрито под дюшек в задната част на килията. Гаврили се с него — или по-точно бил изнасилен — и после бил задушен до смърт. Стомахът на Уил се беше обърнал, докато четеше статията. Чудеше се как Камерън е могъл да прояви такава глупост.
— Камерън е бил изправен пред морален избор и го е направил — заяви Уил-младши в защита на приятеля си.
Нели се засмя.
— Моля те, Макклейн. Колкото повече така наречени престъпници осъжда, толкова повече известност печели. И двамата го знаем. Не моралът го ръководи, а амбицията му.
— Добре, Нели, Кам е амбициозен. Също и аз, а също и ти. В това няма нищо лошо — отговори разпалено Уил-младши. — Иска да стане най-младият съдия, назначаван някога в щатския върховен съд. И ще го направи въпреки опитите ти да го очерниш. Кампанията му върви успешно. За година е вкарал зад решетките повече престъпници, отколкото предшественикът му е успял за три.
Уил изгледа сина си продължително.
— Все с краткосрочни присъди, доколкото чувам. Камерън трябва да открие корена на проблема, ако желае да постигне нещо значимо, синко — да се захване със собствениците на игрални зали, сводниците и главатарите на банди. Както и с полицаите, прибиращи подкупи от тях.
Уил-младши изсумтя.
— Казах, че Камерън е амбициозен, татко, а не луд. Важното е, че затваря отрепките и прави улиците по-безопасни за нас.
— Един мъдър съдия умее да прецени разликата между кражба за облаги и кражба, за да се нахраниш.
— Имаш прекалено меко сърце, татко — отбеляза раздразнено Уил-младши, както винаги проявяващ нетърпимост по отношение на тънките разлики, привърженик на черното и бялото. — Кражбата си е кражба. Градът прелива от имигранти. Трябва да се научат, че незачитането на закона няма да бъде толерирано тук.
— Лесно е да се каже, като никога не си бил гладен — намеси се Нели.