— Как така Хилтън може да членува в този клуб, а аз не? — попита тя Уил.
— Защото вярваш или не, той произлиза от заможно семейство и е мъж — обясни.
— Това е спорно — намеси се гневно Уил-младши. — Женствен е като копринена рокля.
— Има жена и деца. Живеят в Ню Джърси — уточни Нели.
— Не ги виня — каза Уил-младши. — Ще се присъединиш ли към нас за вечеря, татко?
— Боя се, че не мога. Чакам гости. Карнеги и Фрик.
— Нямам търпение да науча как е минало. Утре сутринта ще се отбия в офиса ти. Довиждане, татко — каза. Обърна се към Нели. — Госпожице Блай — произнесе ледено.
Насочи се към ресторанта, а салонният управител приближи към тях с гневно изражение.
— Госпожице Блай, обясних ви стотици пъти, че в „Юниън клъб” не се допускат дами — заяви и я хвана за лакътя.
Тя се изтръгна от хватката му, довърши питието си и остави чашата на бара.
— Благодаря за скоча, Уил. Явно твоят таласъм ме гони от този мавзолей.
— Госпожице Блай, настоявам незабавно да напуснете сградата!
— Добре, по-спокойно, разбирам кога съм нежелана.
— Не бих казал, Нели — отбеляза с усмивка Уил.
Наблюдаваше я, докато напуска, като по целия път не спираше да мърмори на клетия салонен управител. Когато излезе, той огледа интериора на клуба. Мавзолей! Преди никога не беше мислил за „Юниън клъб” по този начин, но Нели имаше известно право. Двама възрастни мъже във вечерни костюми крещяха един на друг, защото не се чуваха. Ще бъда ли тук, когато съм на седемдесет, почуди се. За да скрибуцам наоколо, да ям вечерята си с беззъби венци и да се нося из сградата като призрачен стар пръдльо?
Огледа другите мъже около себе си — приятели и колеги, — докато те стояха на групички в бара или се насочваха към ресторанта.
Прекарваха вечерите си тук, а не по домовете си. Защото нямаха причина. В браковете им не присъстваше нито любов, нито страст, а в леглата им нямаше топлина. Знаеше го отлично. Същото беше важало и за неговия брак. Отдаваха сърцата си на бизнеса, а не на съпругите си; именно по този причина бяха толкова ужасно богати.
Ако желаеше някакво подобно споразумение, Уил знаеше, че лесно би могъл да го сключи. Сестра му и приятелките на покойната му съпруга се бяха заели със сватовничество. Ако приемеше техните предложения, би свършил със същия тип жена, каквато някога беше неговата собствена — издигната в обществото, със стари пари зад гърба, добре отгледана — и със същия скучен и незадоволителен брак, какъвто беше имал. Новата му жена би представлявала социалният му еквивалент. Партньорка. В най-добрия случай приятелка. Би задоволявала сексуалните му потребности без протест, както беше правила Ана, но никога не би показала и грам желание или наслада, защото не би било редно. Сексът беше нещо грубо и вулгарно и служеше само за правене на деца. Ако желаеше да полудува с жена, на която ѝ допада правенето на любов, би си намерил любовница, както беше постъпвал много пъти в миналото. С жена му биха имали отделен живот и отделни спални.
Но ако Фиона беше негова, никога не би спал самостоятелно. Би се любил с нея всяка вечер, а после би заспивал до нея, вдишвайки сладостния ѝ аромат. Всяка сутрин би я будил с целувка и би наблюдавал как животът се завръща в невероятните ѝ очи, щеше да е свидетел как на лицето ѝ цъфва прекрасна усмивка само заради него. Какво ли би било усещането, почуди се. Да прекараш живота си с жена, в която си влюбен до лудост. Досега не беше узнал. Беше на четирийсет и пет години и още не беше разбрал какво е да си влюбен. Но вече знаеше. Никой не се беше докосвал до сърцето му, както тя.
Вратата на бара се отвори отново и той забеляза да влизат Карнеги и Фрик, като издължените им лица на финансови акули бяха достатъчно навъсени, за да лишат от романтика дори Купидон. И изведнъж го напусна желанието да обсъжда метрото.
— Робърт, би ли го сторил отново? — беше попитал брат си една седмица по-рано.
— Какво да сторя отново?
— Да помолиш Елизабет да се омъжи за теб. Дори след… онова, което се случи.
— Дори при положение, че след това умря? — каза меко Робърт. — Въпреки че любовта, която изпитвах към нея, явно ме е направила неспособен да обичам друга? Да, бих го направил. Без колебания. — После се наведе напред и покри дланите на Уил със своите, рядък жест помежду им. — Цял живот следваш разума си, Уил. Време е да последваш сърцето си. Заслужаваш го. Поне веднъж в живота ти. Всеки го заслужава.
Глава 34