— Може би бояджиите — предположи Мади. — Каза, че щял да се вижда с тях тази седмица. Да оправят стените. Нали помниш?
Може да са се забавили.
— Права си. Наистина каза така. Сигурно ще се появи всеки миг. — Успокоена, тя насочи вниманието си обратно към скицата на приятелите си.
Мади беше създала запленяваща сцена, представляваща индийска процесия. Шествието беше водено от отрупани с бижута махараджи върху бели слонове, следвани от жени със сарита, понесли кошници с чаени листенца и деца, които лудуваха наоколо с папагали и маймунки. Махараджите държаха над главите си транспарант. Той беше празен.
— На него ще се появи ли нещо? — попита Фиона и го посочи.
— Името на чая — обясни Нейт. — Трябва да го наречем някак. Да измислим марка.
— Марка?
— Да. Трябва да втълпим на клиентите да търсят твоя чай по същия начин, по който питат за бирата от корени, като поръчват „Хайърс” или пък както когато искат сапун и питат за калъп „Айвъри”. Трябва да ги убедим, че твоят чай е по-добър от стоящия по рафтовете на бакалиите.
— Как ще го постигнем?
— Като си поблъскаме главите за начало. Ето, вземи лист и молив. Ето, Мади, ето и на теб. Да започнем като записваме всичко хубаво в твоя чай, всичките му добри качества и да видим дали ще изникне нещо, което да се превърне в подходящо име или грабващ девиз.
— Свеж… Малцов… Хрупкав… — заговори Фиона.
— Хрупкав? — повтори Нейт.
— Означава, че има хубав аромат, благодарение на правилния процес на сушене.
— Прекалено специализирано. Продължавай.
— Ами… Успокояващ… Ободряващ… — допълни Фиона.
— Е, кое от двете? — попита Нейт.
— И двете.
— Как може да е и двете?
— Не знам, но е така.
— Завладяващ… Силен… Характерен… — включи се и Мади.
— Освежаващ… Възстановяващ… — предложи Нейт.
Тримата приятели продължиха така известно време, като изричаха всичко, което им се струваше, че може да е подходящо, но все още нямаха название, което да им допадне. Затормозен, Нейт въздъхна и почука с молив по щанда. Плъзна поглед по листа на Мади в издирване на нещо пропуснато, а после разгледа записките на Фиона.
— Хей! — заговори. — Какво си написала там, Фий?
— Нищо, само драсканици.
— Не, добро е. Всъщност е чудесно. Виж, Мади.
В левия долен ъгъл тя беше изписала една под друга в колонка прилагателни: тайнствен, автентичен, специален.
— Струва ми се, че имаме нещо тук — заяви развълнувано. — Може да комбинираме първите букви и…
— „Тас Тий“ — възкликна Фиона. — „Тайнствен, автентичен, специален“!
— Да! Да! Идеално! Можеш ли да го побереш на транспаранта, Мад?
— Да, да. Имам място — отговори Мади.
— Ето, Фиона, рекламата ти е готова. Можеш да я пуснеш във вестниците, на табла или по дилижанси, а също така можеш да я използваш за опаковките си.
— Благодаря и на двама ви! Толкова е вълнуващо! — възкликна Фиона и стисна ръката на Нейт. — Представяте ли си, моя собствена марка чай! О, боже, надявам се да се продава. Трябва да се продава, пред вратата ми стоят два тона чай и чичо, който е готов да ме обеси.
— Разбира се, че ще се продава — убедено отсече Нейт. — С агенция като „Брандолини Фелдман” зад него няма как да претърпи провал. И работата е там, Фиона — добави възбудено, — марката е само началото, само върхът на айсберга. Съществуват повече видове чай, отколкото тази конкретна смес, нали?
— Да. Десетки различни видове.
— Ами, представи си бройката чайове, продавани под името „Тас Тий”. Представи си как малката чайна, която желаеш да отвориш, се превръща в модерно място за посещение, а после в цяла верига. Представи си чайни из цял Ню Йорк и Бруклин, и Бостън, и Филаделфия…
— Нагоре и надолу по цялото източно крайбрежие и из цялата страна! — възкликна Фиона.
— Също така ще търгуваш с хотели — допълни Нейт.
— И с универсални магазини — продължи Фиона.
— С влакове и пътнически кораби — включи се и Мади.
— А вие двамата няма да правите нищо друго, освен да създавате рекламни кампании за „Тас Тий”, опаковки и…
— Успехът ще е огромен — заяви широко усмихната Мади. — За всички ни.
Смеейки се Фиона сграбчи ръцете на приятелката си и двете затанцуваха из магазина, като се въртяха шеметно, докато не се замаяха и не се наложи Нейт да ги задържи. Тримата вдигаха толкова много шум, че никой не забеляза момчето, пристъпило през прага с шапка в ръце. Беше около десетгодишно. Постоя известно време, като ги наблюдаваше притеснено с надеждата да го забележат и накрая приближи зад Нейт и подръпна сакото му.