— Кротко — нареди му. — Има предостатъчно. Бавно… Точно така.
Когато пресуши чашата, положи нежно главата му на възглавницата.
— Моля те, Фиона, върви си — прошепна. — Не те искам тук. Мога да се погрижа за себе си.
Той започна да трепери. Ръцете му заопипваха безрезултатно леглото около него. Фиона сграбчи изританата в краката му завивка и го покри.
— Да, забелязвам. Засега се справяш блестящо — заяви. Зъбите му затракаха. Тя се настани на леглото до него, обгърна го с ръце и го притисна към себе си в опит да го стопли. — Кълна се, Ник, пооправиш ли се малко, ще те убия заради това.
— Няма да се оправя.
— Да, ще се оправиш. Кажи ми какво ти е.
Той поклати глава. Тя се канеше да започне да го изнудва да говори, когато прозвуча нечий плътен глас.
— Ало! — чу се от антрето.
— Тук вътре! — изкрещя тя в отговор.
В стаята влезе плешив мъж с очила и бяла брада.
— Доктор Вернер Екхард — представи се. — Извинете ме, моля.
Отпрати Фиона настрана и започна да преглежда Ник.
Фиона наблюдаваше разтревожено от долния край на леглото с длани, обхванали лактите ѝ, докато лекарят задаваше въпроси на Ник, взираше се в зениците му, масажираше шията му и преслушваше гърдите му.
— Това за какво е? — попита, когато той извади спринцовка.
— Да стабилизирам пулса — отвърна той. — Откога е така?
— Аз… не знам. Видях го миналата неделя. Днес е събота…
На лицето на лекаря се изписа възмущение.
— Казах му, че ще стане така. Предписах почивка и подходяща диета. — Той извади втора спринцовка. — Ще компенсира дехидратацията — обясни. — Нужен ми е леген с топла вода и сапун. Също така чисти дрехи и кърпи. Образувал е рани от залежаване, защото е лежал във влагата. Трябва да се почистят, преди да се инфектират.
Фиона изпълни всичко, каквото ѝ беше казано. Намери всичко нужно и после въпреки немощните протести на Ник, помогна на Екхард да го съблече, да го измие, да смени мръсните чаршафи и да му сложи чиста пижама. Гордееше се с издръжливия си стомах и дори не потрепна при вида на раните, покриващи гърба и бедрата му, но видът на костите, заплашващи да пробият кожата, на кокалестите колене и броящите се ребра накараха брадичката ѝ да затрепери. Забелязваше, че слабее. Знаеше, че не се чувстваше добре на кораба. През цялото време е имало нещо не наред. Защо, о, боже, защо не го принуди да ѝ каже?
— Ето, така е по-добре. Ще го оставим да полежи спокойно няколко минути. Да дадем време на лекарствата да подействат. Нека поговорим отвън. Елате.
Щом се отдалечиха достатъчно, че Ник да не ги чува, Фиона сграбчи ръката на лекаря.
— Добре ли е? Няма да умре, нали?
— Роднина ли сте на господин Соумс? — попита Екхард.
— Да. Аз съм… Братовчедка съм му — излъга тя. — Умира, нали? — попита през сълзи.
Лекарят поклати глава.
— Не, но е много болен. Ще се справи с тази криза, но ако не започне да се грижи за себе си, ще се влоши. Рязко. Ще ви кажа, каквото казах и на него. Спирохетите са много упорити. Добрата диета и дългата почивка са от огромно значение, за да бъдат надвити. Докато лечението продължава…
— Моля ви, доктор Екхард — прекъсна го Фиона, разтревожена до смърт за Никълъс и объркана от многословното обяснение на лекаря. — Какво му има? Какво не е наред?
Екхард се втренчи в нея над ръба на очилата си, а по лицето му пролича изненада.
— Сифилис, разбира се. Простете ми, мислех, че знаете.
— Госпожице Финеган, махнете го от тук незабавно! — нададе вик госпожа Маки. — Срамота! Позор! Няма да държа под покрива си такива като него.
Фиона седеше на канапето на Ник.
— Госпожо Маки — заговори, като се стараеше да запази спокоен тон и да овладее гнева си. — Не съм сигурна, че може да бъде местен точно сега.
— Или вие го направете, или аз ще се заема. Също и вещите му. Всичко ще изхвърля на улицата.
Фиона пое дълбоко въздух, докато трескаво се мъчеше да реши какво да предприеме по отношение на тежко болния си приятел, апартамента и вещите му. Не искаше да го мести, той се намираше в ужасно тежко състояние, но ставаше ясно, че няма друг избор. Госпожа Маки беше стояла в съседната стая, докато тя разговаряше с доктор Екхард и беше чула всичко.
Фиона гледаше жената, докато тя не спираше да нарежда. Ужасната ѝ избухливост напираше у нея като див кон. Тя беше дошла тук, за да си получи парите. Беше видяла в какво състояние се намира Ник и се беше върнала в апартамента си, оставяйки го да страда — покрит със собствената му урина, треперещ и потънал в пот. Дори не му беше подала чаша вода. А сега го изхвърляше. Фиона почувства как дланите ѝ се стягат в юмруци. В този момент не желаеше нищо друго така, както да повали госпожа Маки на добродетелния ѝ задник. Но не можеше да го стори; нужно ѝ беше съдействието ѝ.