да го утешава, но не се получаваше. Би предпочел гняв пред онова, което видя — зееща черна празнота. Бездънна и ужасяваща.
— Под нас има речни плъхове. Чувам ги как дращят — заговори Бъртън.
Дейви не чуваше нищо.
— Аз… Моля, господине?
— Плъховете биха яли всичко, ако са гладни. Дори човешка плът. Знаеше ли го?
— Не, господине. Не го знаех.
— Върви си у дома, О’Нийл — нареди му. — Върви си у дома и дръж плъховете надалече.
После се обърна и тръгна към ръба на дока.
Объркан, Дейви погледна към Шиън, но Шиън само вдигна рамене. Дейви си тръгна. Мина през тъмното хале, както правеше винаги, в началото вървеше, а после затича, изпаднал в паника, препъна се, но се изправи и затича дори по-бързо, докато не стигна вратата към улицата. Когато стисна бравата, хвърли поглед назад, убеден, че Бъртън е по петите му с нож в ръка, а ужасните му мъртви очи са приковани в него. Забързано излезе навън и затича по Хай Стрийт, по-уплашен, отколкото се беше чувствал, когато му отряза ухото. По-уплашен отвсякога в живота си.
Глава 36
— Подръж ги вдигнати още няколко секунди, драги. Колкото да ти облека това. Само още секунда… Ето! — говореше Мери, докато прекарваше ръцете на Ник през ръкавите на чистото горнище от пижама. Надяна отвора на главата му, закопча го на шията и го облегна назад на възглавницата. — Това беше много добре. Миналата седмица не успяваше. Налагаше се аз да ти повдигам ръцете.
— След седмица ще спринтирам на сто метра — отговори усмихнато Ник. — Само почакай.
— Съмнявам се в това, но показваш напредък. Цветът ти се е подобрил и имаш повече сили отпреди. Ако само можеше да залепиш малко месо на тези кокали. Добре, сега долнището — каза Мери и смъкна панталоните му, а после натопи гъбата си в сапунена вода и го изми.
Ник беше ужасно покрусен първия път, когато се наложи тя да го къпе. Никой не беше вършил това преди освен бавачката Алън и по онова време беше още дете. Протестира и заяви, че би могъл да вземе истинска вана, при това насаме, но Мери не му обърна внимание. Съблече му дрехите и се пошегува малко, за да му помогне да превъзмогне притеснението.
— Нали се сещаш, че и преди съм виждала такива неща — каза му. — Господин Мънро, бог да го прости, беше доста добре надарен. Откъде мислиш, че се е появил Иън?
Ник неволно се засмя.
— Сигурен съм, че аз ще съм разочарование за теб, Мери. Не мога да се конкурирам с някой як шотландец. Техните мъже си ги бива.
— Самата истина, момко — потвърди тя с толкова похотлив тон, че го разсмя още повече.
Той погледна към нощното шкафче, докато Мери отново топеше гъбата. На нея имаше ваза с рози от Алек, книга със стихове на Уолт Уитман от Нейт и Мади и автопортрет, нарисуван от Шийми. Всички бяха толкова мили към него. Беше трогнат от добрината им. Почувства как нежните ръце на Мери обтриват прасците му, а после и глезените. За да стимулираме движението на кръвта, беше му обяснила.
Неговата собствена майка никога не го беше докосвала така.
А Фиона… В гърлото му заседна буца, като си помисли за нея. Тя го беше спасила. Оживя само благодарение на приятелката си, това лъвско сърце. С молби и гълчане успя да го преведе през най-тежкия период. Предаността ѝ го удиви. Отказа се от собственото си легло и спеше на един дюшек на пода до него. През първите няколко нощи, когато го преследваше страх, тя му говореше в тъмното. Щом болките станеха непоносими, протягаше се и стискаше дланта му. Каква сила струеше от нейната ръка… Сега му беше ясно, че това звучеше налудничаво, но в онези моменти почувства сякаш нейната решимост и огромната ѝ воля се преливаха в него и му вдъхваха кураж.
Все още не беше възстановен напълно, но благодарение на Фиона и нейното семейство, както и на семейство Мънро, се чувстваше по-добре отколкото му се полагаше и дори започна да обмисля скорошно изправяне на крака. Екхард, ангелът на мрака, трябваше да го навести този следобед и да каже кога може да стане от леглото.
Мери приключи с къпането и му обу чисто долнище, а после придърпа завивката до гърдите му. Опита се да ѝ благодари, но тя го спря. Отиде да изхвърли водата и се върна с бебето в ръце.
— Може ли да оставя Нел при теб за малко? Ще имаш ли сили?
Ник изрази увереност. Тя намести малката в прегръдката му, остави му един сухар за нея и се запъти към кухнята, като си тананикаше. Бебето загриза сухара си, а Шийми влезе в стаята подскачайки, намести се на леглото му и настоя да чуе приказка.