— Къде си бил? Черен си от мръсотия — попита го Ник.
— Да ловя голи охлюви. Ядат цветята.
— Окоп ли издълба за тази цел? Виж си ушите!
— Ето те и теб! — заяви влезлият в стаята Майкъл. — Хайде. Време е за къпане.
— Не! — ревна Шийми, като че чичо му го беше заплашил с гилотина, а не с вана.
— Мери каза, че трябва да се изкъпеш. Прекалено мръсен си да седнеш на масата.
— Но аз не искам да се къпя.
— Просто е, момченце, без баня няма вечеря.
Шийми погледна към Ник за подкрепа. Той поклати глава съчувствено.
— Боя се, че не мога да ти помогна, приятелче. И мен самия принуди.
Шийми се предаде. Последва чичо си навън от стаята на Ник с наведена глава, същински осъден. Ник се опитваше да попречи на Нел да размаже размекнат сухар върху рокличката си, когато чу леко почукване.
— Сеньора! — извика щастлив да зърне Мади на прага. — Здравей, мила моя.
— Здравей, драги. Имаш ли минутка? Искам да ти покажа проекта за кутиите на Фиона. Почти е завършен, но ми се струва, че фонът има нужда от още изпипване. Виждаш ли къде се сгъва, за да се образува капак? Как ти се струва?
— Донеси я малко по-близо, Мади… Точно така. Защо не си вземеш стол?
Тя седна близо до леглото и вдигна скицата.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Ник. — Щом кутията се изреже и сгъне, бунгалото ще изчезне. Разкарай го. Картинката е достатъчно пищна. Просто продължи зеленината отгоре и…
Докато говореха, от банята се разнесе ужасяващ вой.
Аз съм скитник и картоиграч, далеч съм от дома.
Като не ме харесваш, прав ти път.
Гладен ли съм, ям и пия, щом пресъхна.
Ако уискито не ме убие, ще съм жив, дорде умра.
— Какво е това? — попита стреснато Мади.
— Шийми и Майкъл пеят — обясни Ник през смях. — Не е ли ужасно?
Той тъкмо се канеше да поднови коментарите си за работата на Мади, когато чуха вратата на апартамента да се отваря със замах, а после да се хлопва силно. По коридора се разнесоха шумни и отривисти стъпки.
— Майкъл! — кресна Фиона, докато отминаваше покрай вратата на Ник с голяма метална лопатка в ръка.
Ник и Мади си размениха гримаси.
— Какво искаш? Зает съм.
— Ти ли остави чувал с канела върху сандъка с чай в магазина? Всичкият вони. Помириши. Това е десет килограма съсипан чай.
— Не влизай, Фий, гол съм! — изкрещя Шийми. — Ще ми видиш пишката.
— О, Шийми, никой не се интересува от твоята пишка и вече да не съм те чула да пееш тази глупава пиянска песен.
— Винаги ли е толкова шумно тук? — попита с кикот Мади.
— Това е нищо — отговори Ник. — Трябваше да си тук преди две вечери, когато Шийми реши да скача върху дивана и го продъни. Доста фойерверки имаше.
Мери влезе в стаята с чаша телешки бульон. Мади взе малката от Ник, за да може той да го изпие.
— Трябва да го изгълташ целия, Ник — нареди му Мери. — До последната капка. А по-късно искам да пробваш с твърда храна. Малко картофено пюре и сос.
После излезе от стаята. След секунди мокрият и гол Шийми профуча покрай стаята, последван от Майкъл. Минаха още няколко минути и Фиона се появи с поднос с чай.
— Здравей, Мади, получава ли се кутията? Ник, как се чувстваш? — зададе по въпрос и на двама им тя и преди някой да е успял да отговори, добави: — Ще опитате ли това? Кажете ми дали ви харесва. Майкъл е оставил чувал с канела върху сандъка с чай. Реших, че го е съсипал, но сега ми се струва, че може да е създал нов продукт — ароматизиран чай. Само си представете — може да направим същото с ванилия. И с карамфил. И може би със сушени портокалови кори.
— Според мен е невероятно добър — заяви Ник.
— Прекрасен е! — допълни Мади и отпи още една глътка. Прозвуча входният звънец и те чуха Мери да подвиква:
— Идвам!
Фиона приседна на ръба на леглото на Ник. Събу си обувките и мушна стъпала под себе си. Докато седяха и обсъждаха други идеи за още вкусове, Нейт надникна през вратата.
— Как е пациентът? — попита бодро.
— Много добре — отговори Ник.
— Минах покрай една вестникарска сергия на връщане от клиент. Реших, че ще се зарадваш на вестник. Здравей, Фий. Здравей, Мад. — Той прекоси стаята, наведе се и целуна жена си. — Какво мирише така приятно?
Разпалена до крайност заради новото си хрумване, Фиона се впусна в задъхано обяснение. Нейт хареса идеята и с Мади мигом започнаха да прехвърлят варианти за име. Шийми, вече облечен в чисти дрехи и с влажна коса, сресана назад, се втурна с книжка с картинки в ръка и седна в скута на сестра си. Звънецът отново се обади. Майкъл се потътри по коридора с мърморене, че апартаментът му се е превърнал в Централната гара.