Роуз влетя вътре и седна на подаденото ѝ от Джо паянтово ведро за мляко. Той седна на третото стъпало от дървената стълба.
— Къде спиш? — попита го тя и се озърна.
— В сеновала.
— Какво ядеш? Слаб си като клечка? Дрехите ти висят от теб.
— Наблизо има закусвалня.
— О, мили, това е ужасно. Какво правиш тук? Какво се случи?
Джо ѝ разказа всичко. От ужасната сватбена нощ до откритието, което беше направил за неволите на Фиона, и помятането на Мили.
Роуз въздъхна, когато той свърши, а по лицето ѝ се четяха едновременно умора, гняв и тъга.
— Трябва да призная, че си забъркал впечатляваща каша.
Той кимна отчаяно.
— Ела си у дома — каза му. — В такъв момент трябва да си със семейството си.
— Не мога, мамо. След всичко, което направих, просто искам да съм сам. Не мога да бъда сред хора. Наранявам всички, до които се докосна. Съсипах живота на Фиона. Също и този на Мили. Убих собственото си дете. — Той прикри лице с ръце и се помъчи да удържи сълзите си. Изпитваше толкова силна вина заради стореното… разяждаща вина… и мъчителна тъга.
Роуз помилва главата на сина си.
— Чуй ме, Джо. Погледни ме… — Той дръпна ръце от лицето си. Очите му преливаха от болка и страдание и тези на майка му се насълзиха от видяното. — Пет пари не давам какво се е случило с Мили — заяви. — Тя е себично и безчестно момиче. Винаги е била такава и винаги ще си остане. Преследваше те, примамила те е в леглото си и си е получила, каквото е търсила. Не че ти си невинен, в никакъв случай, но Мили ще си намери друг съпруг и ще има други деца. Ще се оправи и може би ще се научи да не посяга на онова, което не и принадлежи. Колкото до бебето, мисля, че то е много по-добре обратно при Господ. Наистина го мисля. Няма нищо по-лошо за едно дете от това да е създадено от родители, които не се обичат. На горкото създание му е станала ясна ситуацията. Чуло е разправиите, почувствало е хладината и е решило да се върне обратно и да изчака, това е всичко.
Джо затвори очи и зарида. Беше се старал усърдно да удържи сълзите, не желаеше да плаче пред майка си, но не можеше да се спре, те се изляха от него като кръв от дълбока рана. Знаеше, че Фиона го мрази. Мили също го мразеше. И Томи. Той сам се мразеше. Беше очаквал и майка му да го мрази, но не беше така. Чувстваше добротата ѝ като избавление.
Роуз обърса очите му и го заутешава с милувка и с глас, както правеше, когато той беше дете.
— Плащаш за грешките си, момче. И ще продължиш да плащаш. Изгуби любимата си, изгуби дете. Това е много висока цена. Наистина висока. Но трябва да се стегнеш. Не можеш да се предаваш. Аз няма да го допусна. По-корав си. Всеки прави грешки и трябва да живее с тях. Ти не си изключение.
Джо кимна и издуха носа си.
— Ето, виж какво ти донесох — каза тя.
Бръкна в кошницата и извади пай с месо и бъбреци, купа с картофено пюре, каничка със сос, чинии и прибори.
Джо успя да се усмихне. Майка му си беше такава. Мислеше, че каквото и да го гнетеше, можеше да бъде оправено с пай и картофено пюре. Обичаше я заради това.
— Върви и ни намери нещо за пиене като добро момче. Нали каза, че наблизо имало закусвалня?
— Да, казах.
Той взе две очукани чаши от перваза на прозореца и излезе да потърси горещ чай. Когато се върна, Роуз беше сервирала камара храна в чинията му. Той се нахвърли, изгладнял за нещо вкусно.
— Харесва ти, нали? — попита майка му и се усмихна.
Той също се усмихна.
— Да.
Глава 39
Фиона слезе от файтона на Уилям Макклейн и устреми поглед към внушителната фасада на ресторант „Делмонико” на ъгъла на Деветдесет и шеста улица и Пето Авеню. Една двойка се изкачи по стълбите пред тях и влязоха в облицованото с тъмна ламперия фоайе. Мъжът беше изискано облечен в безупречен вечерен костюм, а жената носеше елегантна копринена рокля във виненочервен цвят и на главата си имаше черна тиара.
Това са хора като Уил, а не като мен, помисли си. Невъзможно богати хора, които знаят как да се държат, умеят да произнасят имената на френските вина и са наясно коя вилица е за рибата. Ник я беше научил на това-онова на кораба, но тя мигом беше забравила всичко. И без друго, за какво му бяха на човек толкова вилици? Можеш да сложиш само една в устата си. Почувства как увереността ѝ се изпарява и за секунда не желаеше нищо друго така, както да се върне във файтона. После Уил хвана нея и Мери под ръка и заяви:
— И двете изглеждате зашеметяващо тази вечер. Ще накарате всеки мъж да ми завижда. — После се доближи още повече и прошепна. — И това го казвам аз… Типичният идиот с твърде много пари.