— Помолих за частна зала — обясни. — Тук е като аквариум. Надявам се, че не възразяваш. Те продължиха до края на помещението, изкачиха се по няколко стъпала и придружителят им спря пред двойни врати, отвори ги и отстъпи, за да им даде възможност да влязат.
— След теб — каза Уил с ръка на кръста ѝ.
Фиона ахна в мига, щом влезе.
— О, Уил! — прошепна, отиде до центъра на помещението и започна да се върти във всички посоки.
— Мили боже! — възкликна Мери и не можеше да се отлепи от прага от изумление.
Уил вдигна рамене, като се постара да се покаже равнодушен, но беше твърде очевидно, че е доволен от реакцията на Фиона, за да успее да го скрие.
— Каза, че обичаш рози.
Помещението беше превърнато в разкошна беседка, изпълнена с цветя. Розите бяха навсякъде — висяха на гирлянди или бяха натопени във вази. Над камината бяха скупчени божури и хортензии. Дори подът беше покрит от гъста зелена трева. В средата на помещението имаше маса, застлана с бяла покривка и украсена с още рози. Други бяха привързани към разклоненията на два високи сребърни свещника. Двата френски прозореца в отсрещния край на салона бяха отворени и пускаха вътре топлия летен въздух и лунната светлина. Фиона не можеше да повярва на очите си. Изпълни я толкова силно чувство за нереалност, че беше почти замайващо. Беше напуснала своя свят, където хората работеха с ръцете си, пиеха бира и ядяха наденички, и влизаше в този на Уил, където в ресторантите се създаваха градини, стига да ти се приискаше. За една вечер. Изглеждаше като сън или пък като вълшебство на феи, но не беше така. Беше работа на Уил.
Обърна се и се наведе над букет от рози, вдъхвайки аромата им, в старание да скрие емоциите си от него. Джо ѝ беше дал роза. На Старите стълби. Една единствена червена роза. Тя му даде сърцето си, мечтите си, живота си. Те не бяха означавали нищо за него. Съсипа ги до едно. На Уил не беше предоставила нищо значимо — само разговор, смях, приятен един час заедно. А той беше сторил това. За нея. Само защото тя обичаше рози.
— Харесва ли ти, Фиона? — попита кротко.
Тя се обърна усмихната към него, а светлината от свещите озари лицето ѝ.
— Да ми хареса ли? Уил, прекрасно е. Дори… не знам какво да кажа. Никога не съм виждала нещо толкова красиво.
— Ако ме извините — намеси се тактично Мери, — ще отида да намеря фоайето.
Уил изчака докато тя излезе и подаде на Фиона една роза. Стоеше много близо до нея и преди да разбере какво се случва, той я беше поел в обятията си и я целуна. И усещането за устните му, нежни и в същото време настойчиви, заличи всяка мисъл за Джо в съзнанието ѝ, прогони цялата ѝ тъга и всичкия копнеж. Тя тъкмо започна да отвръща на целувката, затоплена от вкуса му и усещането за него, когато нечий глас произнесе от вратата:
— Шампанско преди вечерята, господине? О! Извинете ме.
Уил я пусна. Смутена, тя се отдалечи от него и приглади полите си, за да си намери работа.
— Бутилка „Хайдсик“, моля — поръча той.
— Много добре, господине.
Сервитьорът си тръгна. Уил точно се канеше да я придърпа обратно към себе си, когато чуха стъпките на Мери.
— Мили боже! Чувствам се, сякаш отново съм на шестнайсет — изстена той.
След връщането на Мери сервитьорът се появи с шампанското и те седнаха. Също както в първата вечер, когато се бяха разхождали заедно, Фиона установи, че Уил изобщо не беше плашещ и разговорът с него вървеше лесно. Не спряха да говорят по време на цялата вечеря, като започнаха още на стридите, продължиха заедно със супата от костенурки, младото пиле със сос от сметана и трюфели, картофи и зелен фасул, както и с омара, и накрая бъбриха по време на прочутия десерт на „Делмоникос“ — „Печена Аляска“.
По време на лежерната вечеря Фиона беше обзета от едно напълно ново усещане, каквото не беше изпитвала преди — прекрасното чувство някой да се грижи за теб, да те закриля от света и всички беди в него. Гледаше Уил, докато ѝ даваше съвети за магазина ѝ за чай и си помисли колко привлекателен е той — най-изисканият и елегантен мъж, когото познаваше. Очите ѝ го обходиха, като се спряха на кестенявата му коса, широката усмивка и внушителната челюст. Дори умееше да седи красиво, в самоуверена поза и с изправени рамене. Яката му беше снежнобяла и идеално огладена, възелът на връзката му беше умело направен. Черното му вечерно сако обгръщаше тялото му съвършено. Замисли се за баща си и неговото сако втора употреба с кръпки на лактите. И за това на Чарли с протъркани ръкави, и за туиденото на Джо със сини оттенъци, подхождащи идеално на очите му.