Отново Джо, проклет да беше. Сключи пакт със себе си вече да не мисли за него, а ето го отново, натрапваше се в тази прекрасна вечер като нахален нежелан гост. Като че седеше на четвъртия стол до масата, гледаше, слушаше и се подсмихваше. Можеше да го види как се смее палаво, докато я пита какъв е вкусът на целувката на Уил и дали усещането е също така приятно като с него.
— Не е, нали? — попита я.
— Напротив. Дори е по-хубаво — тросна му се безмълвно.
Той поклати глава.
— Не, заради всичко това е. — Той махна с ръка към градината и пищната вечеря. — Заради това се чувстваш добре, а не е от целувката. Никой не те е целувал като мен. И никой няма да го стори.
— Мисля, че чайната е отлична идея, Фиона — каза Уил, изтръгвайки я от мислите ѝ. — С източника на чай вече налице и при сладкарските умения на Мери, убеден съм, че ще е успешна. Вече започна ли да обмисляш мястото?
— Да — отговори тя. — Озърнах се около Юниън Скуеър, но наемите са прекалено високи, също така и на Мадисън Скуеър…
Уил кимаше, докато тя говореше, слушаше, задаваше въпроси, окуражаваше я. Тя забеляза колко сърдечен беше погледът му и как ъгълчетата край очите му леко се сбръчкваха, когато се усмихваше. Реши, че кафявите очи бяха много по-хубави от сините. Устата на Уил също беше приятна. Заради сервитьора почти не беше успяла да се наслади на целувката им, но можеше да им се удаде друга възможност. Още беше рано.
Ще ти покажа какво е човек да се чувства добре, Джо Бристоу, обеща мълчаливо. Само почакай.
— Паркът е много красив на лунната светлина, нали? Никога не съм идвала тук толкова късно.
— Изобщо не е така красив като теб — заяви Уил и стисна ръката ѝ. Вървяха по Бетезда Терас по посока на езерото, след като Уил предложи да се поразходят след вечеря. Мери отказа, защото била уморена и предпочитала да ги изчака във файтона. Каза им, че ако ѝ доскучае, има за компания кочияша.
— Благодаря, Уил. За всичко — заговори Фиона. — За градината, за вечерята… задето изтърпя невъзможния ми чичо. Прекарах прекрасно.
— Радвам се, Фиона. Аз също прекарах добре. Бих желал да те видя пак. Скоро.
— Аз също.
Уил извади златен часовник от джоба си и присви очи към него в мрака.
— Мисля, че е време да тръгваме обратно. Почти единайсет и половина е.
— Още не — възрази Фиона.
Погледна зад гърба си, за да провери дали наблизо няма хора. Хвана ръката на Уил и го дръпна от пътеката към закътаното място, предлагано от няколко кленови дървета. После го притегли към себе си и го целуна. Той се отдръпна и я погледна изненадано.
— Реших, че в ресторанта съм прибързал — обясни. — Мислех, че може би няма да искаш да…
— Целуни ме, Уил. Искам го — прошепна.
И това беше самата истина. Желаеше го отчаяно. Искаше устните му да се долепят до нейните, желаеше ръцете му върху себе си. Копнееше топлината, мирисът му и усещането за него да заличат всяка целувка, всяка ласка, всяко обещание, давано някога от Джо Бристоу. Искаше да засити сетивата си с него, да запълни съзнанието си, така че да не остане никакво място за Джо.
Уил я пое в прегръдките си, притисна я към себе си и я целуна страстно. И сега беше неин ред да се изненада. Ставаше дума за мъж, осъзна, а не за момче. Почувства топлината от силните му ръце върху гърба си, а също и тази на гърдите му под собствените си длани. Целуна я по бузата, зад ухото, по шията. Обгърна гърдите ѝ с длани и ги целуна. Усещането беше хубаво, толкова хубаво, че затвори очи и въздъхна. Отвори ги озадачена. Той се отдалечи на няколко крачки от нея.
— Или ще те отведа у дома сега, госпожице Финеган, или изобщо няма да те връщам там. А това значи, че чичо ти ще ме подгони с пушка.
Фиона се изкикоти и почервеня, разбрала какво имаше предвид. Приглади косата си, а после му предложи лакътя си. Той поклати глава.
— Какво не е наред? — попита.
— Нужна ми е една минута — каза той сконфузено, докато наместваше панталоните си.
Фиона погледна натам. Дори в тъмното успяваше да види, че тъканта е изпъната. Засмя се още по-силно.
— Фиона, наистина бих желал да не се смееш — заяви той, престорено възмутен. — Ситуацията е доста унизителна за един четирийсет и пет годишен мъж с положение. — Той погледна надолу и подсвирна възхитено. — Боже, не съм имал ерекция като тази от ученическите си години.
— Уил!
— Какво? Причината е в теб.
Замаяна от смеха, Фиона го целуна отново въпреки протестите му. Уил промърмори, че ако не спрат, няма да успеят да се приберат до сутринта. Тя се почувства щастлива, обнадеждена и развълнувана. Щеше да се влюби в Уил. Беше убедена в това. Не можеше да си спомни много ясно какво беше усещането да се влюбиш; беше влюбена в Джо през целия си живот, но трябваше да е нещо подобно на това.