Докато вървяха под ръка към файтона, Фиона си каза, че е открила някой нов, точно както ѝ обеща Роуз Бристоу. Мил, умен, забавен и прекрасен човек. Някой, който строеше градини за нея, макар да не беше богата и баща ѝ да не беше влиятелен бизнесмен. Някой, който щеше да я накара да забрави за Джо. Той вече се рееше в периферията на съзнанието ѝ като призрак в сумрачна гора, но тя вярваше, че скоро ще го забрави напълно. Щеше да изчезне от живота ѝ, от съзнанието, от спомените. Наистина да изчезне. Завинаги.
Глава 40
Фиона погледна към надраскания на лист хартия адрес, които държеше в ръката си, а после провери номера на тухлената сграда пред себе си. Тук беше: Насо Стрийт номер 21. „Хърст, Брейди и Гифорд — борсови посредници”. По време на вечерята им в „Делмоникос” Уил настоя да отиде при неговите брокери за урок по стоков пазар.
— Знаеш ли каква е разликата между богатите и бедните? — попита я.
— Да. Богатите разполагат с всичките пари — отговори тя.
— Не, драга моя — каза той. — Богатите разбират, че парите раждат пари. Вземи част от печалбите си, инвестирай ги разумно и преди да си разбрала, ще разполагаш с капитал да откриеш чайна.
И днес, три седмици след вечерята им, тя имаше малко повече пари, които да инвестира, отколкото беше имала при първия им разговор. Предреченото от Уил се беше сбъднало. Вестниците бяха научили за импровизираната ѝ среща с принца на Уелс. Питър Хилтън написа, че бъдещият крал на Англия би могъл да пие чая си в най-луксозните заведения, които предлага градът, но предпочитал предлаганото от красива търговка от Челси. Същото важало и за Уилям Макклейн.
Уил се наежи, задето името му се споменава в клюкарските колони при това така неприлично, но Фиона нямаше време да се обижда. Незабавно беше нападната от клиенти. Пристигаха млади и модерни хора в своите кабриолети, развълнувани до крайност, че са посмели да отидат в бедния Уест Сайд. Прииждаха прислужници от името на господарите си. Също така получи поръчки от ресторанти, хотели и магазини. Изпаднала в паника, Фиона отиде до печатницата да поръча допълнителни кутии, а после и при Стюарт да му каже да набави още чай. Наложи ѝ се да наеме две момичета да помагат за продажбите и едно да пакетира „Тас Тий”. Фиона често се включваше, като клатеше глава, че е изминала целия този път само за да се окаже отново в позицията да пакетира чай.
Този следобед Уил се канеше да я придружи, но се оказа ангажиран със среща. Изпрати файтона си и бележка, в която обясняваше отсъствието си и ѝ поръчваше да отиде сама. Фиона нямаше желание да ходи този ден; беше прекалено заета. Но когато той се отби предишната вечер и я завари да тъпче в буркан банкнотите, които не беше успяла да побере в кутията, тропна с крак.
— При брокерите ми. Утре. Без спорове — заяви.
Изкачи се по стълбите, бутна вратата и се озова на място, изглеждащо като ада в някой от лошите му дни. В предната част на помещението имаше голямо дървено бюро. Собственикът му стоеше прав на стола с гръб към нея и крещеше. Зад него през цялата широчина на помещението преминаваше дървен парапет, отделящ зоната на рецепцията от бюрата на служителите. Очилати мъже, облечени в ризи и жилетки, седяха пред бюрата, бършеха потта от лицата си и периодически топяха писалките си в мастило, пишейки яростно. Брокери се движеха напред-назад и крещяха по служителите. Виковете им плюс звукът от телеграфите и телексите бяха оглушителни. Чу език, който беше по-подходящ за доковете, отколкото за място, където се върти бизнес.
На един от чиновниците му дойде до гуша и кресна:
— Но аз току-що записах сделката на този загубеняк за десет.
— И той желае да продаде, преди да падне до пет! Побързай!
— Барнс! — изкрещя един мъж от задната част на помещението. — Хобсън е на линия. Иска да те убие, задето си му казал да купи Съливан. Твърди, че си го съсипал.
— Така ли? Аз знаех ли, че ще се случи такова нещо? Кажи му да гори в ада.
Фиона приближи към дървения парапет, който ѝ напомняше ограда, а мъжете вътре бяха побеснели пръхтящи и риещи с копита бикове, затворени заради безопасността на хората. Приближи към стъпилия върху стола си мъж.
— Извинете ме — осмели се да заговори.
Той не ѝ обърна внимание. Слушаше почервенял и задъхан младеж.
— Току-що бях на борсата — обясни той. — Пълна лудница е. Всички крещят. Видях да започват три боя.