— Един момент, господин Хърст — прекъсна го тя. — Във връзка със Съливан… Казахте, че не са очаквали да се случи такова нещо. Не са ли осъзнавали какво става?
— Не, но съм сигурен, че не са се сетили да следят за такова нещо. Рядко срещано е.
— Но все пак се случва — каза тя повече на себе си, отколкото на господин Хърст.
Сега нещата си идваха на място. В съзнанието ѝ изникна ясна картина: инвестирането беше финансовият инструмент, начинът да се натрупат пари. Но също така можеше да представлява и инструмент на агресия — оръжие. Купи достатъчно голяма част от фирмата и някой ден може да я притежаваш.
— О, да — отговори Хърст. — Собствениците стават непредпазливи. Прекалено доверчиви. Или прекалено арогантни. Мислят, че са неуязвими. — Той се усмихна съчувствено. — Виждам, че всичко това ви е разтревожило, госпожице Финеган. Какво ужасно въведение в борсата. Моля, не допускайте да ви притеснява. По-голяма част от сделките, които правим, са защитени. Да преминем на по-приятни теми.
Но Фиона не беше разтревожена. Точно обратното. В главата ѝ се зараждаше нова възможност, поставяше се началото на нов план.
Хърст продължаваше да нарежда, обясняваше ѝ как ще се водят сметките ѝ, как да купува и продава, всичко на тема такси и комисионни. Обясни нововъведения индустриален индекс „Дау Джоунс“ в „Уолстрийт Джърнъл“. Тя го остави да дрънка. Мислите ѝ летяха със стотици километри в час, оживени от потенциалните възможности на плана ѝ — план, който ѝ беше убягвал твърде дълго.
— Както виждате — заяви Хърст бавно, най-после в заключение на урока си, — можете да следите акциите си изключително лесно само като погледнете във вестника. Да кажем, че вчера сте купили пет хиляди акции от метрото на Макклейн за петнайсет долара на бройка. Виждаме тук, че днес цената им е шестнайсет и четвърт.
— Той взе молив. — Това ни дава…
— Един долар и двайсет и пет цента на акция, умножено по пет хиляди, което би ми дало печалба от шест хиляди двеста и петдесет долара. Боже, господин Хърст, господин Макклейн наистина е прав. Това е добър начин да се правят пари!
Хърст примигна.
— Да, така е. Ако има нещо друго, което мога да направя за вас…
— Всъщност има — каза тя и се наведе напред на стола си. — Бих желала да купя малко акции на „Бъртънс Тий”, английска фирма.
Хърст се намръщи.
— Убедена ли сте, че е разумно, госпожице Финеган? Толкова бърза покупка? От думите на господин Макклейн останах с впечатлението, че сте нова на борсата.
— Бях. Благодарение на отличните ви напътствия, господин Хърст, вече не е така. Сега, по въпроса с акциите на „Бъртънс Тий”?
— Един момент. Ще трябва да проверя цената.
Хърст изчезна по коридора. Фиона взе един акционен сертификат от бюрото му. Представляваше десет хиляди акции от „Карнеги Стийл”. Само хартия, но в същото време част от фирма. Скоро щеше да държи в ръцете си част от „Бъртънс Тий”. Само малка част, но стремежът ѝ бе да я направи по-значителна — дори да ѝ отнемеше двайсет години, за да го постигне. И когато станеше достатъчно голяма, щеше да го съсипе.
— Ето ме и мен, госпожице Финеган — каза Хъртс, завърнал се на бюрото си. Загледа се в нея. — Добре ли сте? Почервенели сте. Да не е прекалено топло? Мога да отворя и друг прозорец.
Фиона го увери, че се чувства напълно добре. Той я уведоми, че в момента акциите на „Бъртънс Тий” вървят по около двайсет долара за бройка. Тя помоли за десет. Количеството пари беше огромно, а началото съвсем дребно, но все пак беше начало. Той плъзна към нея по бюрото някакви документи. Ръката ѝ трепереше от вълнение, докато ги попълваше. Чувстваше погледа му върху себе си. Дали успяваше да забележи възбудата ѝ, почуди се. Дали долавяше гнева, кипящ в нея? Мъката? Всички мрачни и грозни неща, на които я беше подложил Бъртън? Свърши с документите и долови взора му, докато му ги подаваше. Задържа поглед върху разширените му очи, преди той да погледне в друга посока. Изглеждаше така сякаш беше видял нещо, което би желал да си е спестил.
Фиона му благодари за помощта. После изяви желание да направи дългосрочна уговорка с него за всеки петък, когато да купува допълнителни акции от „Бъртънс Тий”.
— Всеки петък? Явно имате изключителна вяра в тях. Познавате ли председателя?
Фиона кимна.
— Твърде добре, господин Хърст. Твърде добре.
Глава 41
— Ще бъде момче, просто го знам — заяви Изабел, снахата на Уил.
— Откъде си така сигурна? — попита дъщеря му Емили и вдигна поглед от ръкоделието си.