— Калпазанин е. Все рита. Никога не стои спокойно.
— Как ще го кръстите? — попита Едмънд, най-малкият син на Уил.
— Уилям Робъртсън Макклейн трети — обяви съпругът на Изабел, Уил-младши и постави една топка за голф в обърната наопаки ваза.
— Много оригинално — изсумтя Едмънд. Той седеше на едно кресло с крак, прехвърлен над страничната облегалка. Беше се прибрал от „Принстън” за лятото и работеше заедно с Уил-младши в града върху проекта за метрото. — Имам на ум по-добро име, Изи.
— Какво е то?
— Едмънд!
Брат му хвърли по него топка за голф, не улучи и тя отскочи от една помощна масичка.
— Момчета… — произнесе разсеяно Уил и накара всички да се разсмеят.
— Мисли, че още сме на пет — отбеляза вторият му син Джеймс.
— Когато хвърляте топки за голф из къщата, наистина го мисля — отговори Уил, загледан през френските прозорци на голямата и слънчева всекидневна, където се бяха събрали, към хълмистия терен на имението, конете в далечина и река Хъдсън отвъд пасището.
Би излязъл на разходка, ако не се чувстваше толкова натежал след обилната вечеря. Може би след малко, заедно с някой от синовете си или със зет си Ричард. Жените щяха да останат. Изабел беше в последните седмици на бременността си. Както подобаваше на жена в нейното състояние, вече не се появяваше на публични места и се виждаше единствено с роднини и приятелки.
Уил огледа семейството си и го обзе родителска гордост. Емили му беше писала с молба да се прибере в Хайд Парк за уикенда. Казваше, че искали да го видят, защото го нямало от твърде дълго време. Подозираше, че се опасяват да не изпитва самота без майка им. Оценяваше тяхната загриженост, но би предпочел да е в града с Фиона. Искаше да я заведе до Саратога или Нюпорт, на място, където можеха да прекарат дълъг и безгрижен юлски уикенд заедно, дори това да значеше, че би се наложило да поканят с тях Мери или Ник. Но после пристигна писмото на Емили и щом научи за него, Фиона му препоръча да отиде и да види близките си. Тя беше толкова заета с продажбата на чай, че не можеше да отсъства за цял уикенд. А и без друго беше обещала на Шийми да го заведе на Кони Айлънд в събота вечер. Семейство Мънро също щяха да отидат. Както и Майкъл и Ник. Ако си променял решението за Хайд Парк и предпочитал да яде хотдог, да се спуска по пързалки и да види брадатата дама, бил добре дошъл да се присъедини, уведоми го Фиона.
Уил потръпна само при мисълта. На моменти му биваше напомняно за огромната разлика в произхода им, разлика, която понякога го караше да се чувства неловко в нейната среда, но като че никога не влияеше на нея, когато тя попаднеше в неговото обкръжение. Държеше се изискано и очароваше всеки, когото срещнеше.
Беше започнал да я представя в обществото, все още съвсем предпазливо и тя се справяше много добре. Преди две вечери ги беше завел с Ник на прием в музея Метрополитън по повод честването на прославения пейзажист Алберт Бийрщат. Изглеждаше толкова красива. Носеше рокля в стоманенозелен цвят и обици, които наподобяваха диаманти, но не бяха и ги беше взела назаем от приятелката си Мади. Линията на роклята беше свободна, почти като гръцка роба. Той забелязваше, че умее да носи нещо просто, така че да създаде силен ефект.
Каза му, че Ник отишъл с нея да изберат рокля. Той ревнуваше малко от него, макар да се стараеше да не се издава. Веднъж я попита дали се съревновава с Ник и тя го изненада, като избухна в смях. Обясни му, че било по-точно да се каже, че тя се съревновава с Ник. Обикновено можеше да преценява тези неща, но за Ник не беше имал представа. У него нямаше нищо женствено. Налице бяха интерес към изкуството и някои модни ексцесии като твърде ярки десени на жилетките, бели ленени костюми и шалчета, но Уил си беше обяснявал тази ексцентричност с националността му. Все пак беше англичанин, а това обясняваше много. Фиона и Ник бяха много близки, дори неразделни и по топлотата, която демонстрираха един към друг, разбираше, че не би имал шансове, ако младият Соумс си падаше по жени. За да я зарадва, беше се заел да подпомогне кариерата му. На празненството за Бийрщат го запозна с Уилям Уитни, Антъни Дрексъл и Джей Пи Морган, все колекционери на картини.
Също така представи Фиона на Каролайн Астор, високомерната кралица на нюйоркското общество. Повечето жени биха се разтреперили пред нея. Не и Фиона. Усмихна се леко, стисна ръката на Каролайн и каза:
— Прекрасно парти, нали?
Каролайн се държа грубо и студено, но не можа да се сдържи и я попита откъде е купила прекрасната си рокля.
— От Париж? — предположи. — Лондон?